Статус: Действаща
Чл. 15. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 41 от 2001 г., предишен текст на чл. 15, бр. 33 от 2010 г., изм., бр. 108 от 2013 г.) Лице, което не е български гражданин, може да придобие българско гражданство по натурализация, без да са налице условията по чл. 12, ал. 1, т. 2 , 4, 5 и 6, ако отговаря на едно от следните изисквания:
1. е от български произход;
2. (доп. – ДВ, бр. 41 от 2001 г.) осиновен е от български гражданин при условията на пълно осиновяване;
3. (нова – ДВ, бр. 41 от 2001 г.) единият му родител е български гражданин или е починал като български гражданин.
(2) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2010 г., изм., бр. 21 от 2021 г.) В производството за придобиване на българско гражданство по натурализация по ал. 1, т. 1 с молбата се представят официални документи, издадени от български или чуждестранни органи, с които молителят удостоверява, че има родствена връзка с поне едно лице – негов възходящ до трета степен включително, което е от български произход. Документите трябва да съдържат информация за имената на възходящия и родствената му връзка с молителя.
(3) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2010 г., отм., бр. 21 от 2021 г.).
Цитирана от
История на разпоредбата
- Консолидирана редакция към 13.07.2026