Чл. 38 ZAPSMP

Written by

in

Статус: Действаща

Свързана съдебна практика:ГПКАПКНПК

Размер на възнаграждението

Чл. 38. (1) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Възнаграждението на автора за всеки начин на използване на негово произведение може да бъде определено като част от приходите, получени от използването на произведението, като еднократна сума или по друг начин.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2023 г., в сила от 1.12.2023 г.) Когато първоначално договореното възнаграждение се окаже явно несъразмерно на приходите, получени от използването на произведението, авторът може да иска увеличение на възнаграждението или да претендира допълнително възнаграждение от страната, с която е сключен договорът за използване, или от нейни правоприемници. Ако не се постигне съгласие между страните, авторът може да започне процедура по медиация по чл. 94ю и 94я , както и да предяви иск по съдебен ред, независимо дали е провеждана процедура по медиация.
(3) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2023 г., в сила от 1.12.2023 г.) При преценка дали възнаграждението е несъразмерно ниско се вземат предвид всички последващи и съответни приходи от използването на произведението, включително продажбата на рекламни стоки, когато е приложимо, както и специфичните обстоятелства във всеки конкретен случай, включително приносът на автора, пазарните практики и особеностите на съответния сектор.
(4) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2023 г., в сила от 1.12.2023 г.) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага по отношение на споразумения, сключени от организации за колективно управление на права и независими дружества за управление на права.
(5) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2023 г., в сила от 1.12.2023 г.) Когато има действащо споразумение за браншово колективно договаряне, предвиждащо съпоставим механизъм за предявяване на претенции от страна на автора за подходящо, допълнително и справедливо възнаграждение, когато първоначално договореното възнаграждение се окаже несъразмерно ниско, това споразумение също се взема предвид при прилагането на разпоредбите на ал. 2 и 3.
(6) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2023 г., в сила от 1.12.2023 г.) Всяка договореност, която възпрепятства или ограничава предвиденото в този член, е недействителна по отношение на авторите.
(7) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2023 г., в сила от 1.12.2023 г.) Разпоредбите на този член не се отнасят до авторите на компютърни програми.

Цитирана от

История на разпоредбата

  • Консолидирана редакция към 13.07.2026

Съдържа