Чл. 22 ZAP

Written by

in

Статус: Действаща

Свързана съдебна практика:ГПКАПКНПК

Чл. 22. (1) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., бр. 9 от 2017 г., доп., бр. 99 от 2025 г.) Всички превозвачи, извършващи превоз на пътници по междуселищни автобусни линии, с изключение на тези по ал. 1a, задължително ползват автогарите срещу заплащане и автоспирките по изпълнявания маршрут и спазват утвърденото разписание. В населено място:
1. с една автогара същата задължително се включва като обслужваща по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в това населено място;
2. с повече от една автогара общинският съвет определя автогарите, които са начални, междинни и крайни спирки по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в това населено място;
3. без автогара общинският съвет определя автоспирките, които са начални, междинни и крайни по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в това населено място;
4. в което е изчерпан капацитетът на автогарите по т. 1 и 2, общинският съвет определя автоспирките, които са начални, междинни и крайни по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в съответното населено място.
(1а) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2025 г.) Превозвачите, извършващи превоз на пътници по междуселищни автобусни линии, които свързват едно или повече населени места от община с административен център, намиращ се извън нейната територия, с административния й център, който се намира в друга община, спазват утвърденото маршрутно разписание с определените в него автоспирки, като могат да ползват и автогари срещу заплащане.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2005 г., бр. 9 от 2017 г.) Собствениците на автогари са длъжни да допускат срещу заплащане всички превозвачи, извършващи превози по междуселищните автобусни линии.
(3) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г.) Собствениците на автогари могат да допускат срещу заплащане превозвачи, които извършват случайни или специализирани превози на пътници.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2002 г., бр. 92 от 2005 г., предишна ал. 3, изм., бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г.) Собствениците на автогари прилагат еднакви критерии спрямо всички превозвачи от съответната транспортна схема при определяне размера на цените за преминаване, за престой и за предоставяне на право за продажба на билети.
(5) (Нова – ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм., бр. 92 от 2005 г., бр. 9 от 2017 г., отм., предишна ал. 4, изм., бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г.) Определянето на цените по ал. 4, техният максимален размер и условията, при които се извършва актуализация на този размер, се определят с методика, утвърдена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на база на категоризиране на автогарите. Актуализация на максималния размер на цените по ал. 4 може да се извършва веднъж годишно.

Цитирана от

История на разпоредбата

  • Консолидирана редакция към 13.07.2026

Съдържа