Чл. 83а ЗАНН

Чл. 83а. (*) (Нов – ДВ, бр. 79 от 2005 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2009 г., бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г., доп., бр. 60 от 2011 г., изм., бр. 19 от 2012 г., доп., бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г., изм. и доп., бр. 81 от 2015 г., в сила от 21.11.2015 г., доп., бр. 101 от 2017 г., бр. 83 от 2019 г., бр. 84 от 2023 г., бр. 39 от 2024 г., изм. и доп., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г., а относно думите "в текста преди т. 1 думите "по чл. 108а, 109, 110 (приготовление към тероризъм), чл. 111" се заменят с "по чл. 114а – 114с" – в сила от 31.01.2026 г., доп., бр. 115 от 2025 г.) На юридическо лице, което се е обогатило или би се обогатило от престъпление по чл. 114а – 114с , 142 – 143а , чл. 149, ал. 2, т. 5 , чл. 151, ал. 2, т. 2 , 152, ал. 3, т. 4 , чл. 153 , 154а , 155 , 155а , 155б , 155в , 156 , 158а , 159 – 159г , чл. 162, ал. 1 и 2 , чл. 164, ал. 1 , чл. 171, ал. 3 , чл. 172а – 174 , чл. 188, ал. 2 и 4 , 194 , чл. 195, ал. 1, т. 11 , 201 – 203 , 206 , 209 – 212а , 213а , 214 , 215 , чл. 216, ал. 3 , 225в , 227, ал. 1 – 5 , чл. 234д , 242 , 243 , 244 , 244а , 246, ал. 3 , 248а , 249 , 250 , 252 , 253 , 254б , 255 , 255а , 255б , 256 , 260а – 260в , 278в – 278д , 280 , 281 , 282 , 283 , 301 – 307 , чл. 307б, 307в, 307г , чл. 308, ал. 3 , чл. 319а – 319е , 320 – 321а , чл. 325а , 325б , 327 , 352 , 352а , 353б – 353е , 354а – 354в , 356к и 419а от Наказателния кодекс , както и от всички престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, когато са извършени от:
1. лице, овластено да формира волята на юридическото лице;
2. лице, представляващо юридическото лице;
3. лице, избрано в контролен или надзорен орган на юридическото лице, или
4. (изм. – ДВ, бр. 81 от 2015 г., в сила от 21.11.2015 г., бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) работник, служител или друг изпълнител, на който юридическото лице е възложило определена работа, когато престъплението е извършено при или по повод изпълнението на тази работа, се налага имуществена санкция.
(2) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Имуществена санкция се налага и на юридическото лице, което е създадено или използвано от лице по ал. 1, т. 1 – 4 за престъпление по чл. 114а – 114с или по чл. 253 от Наказателния кодекс или за престъпление, извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група. Когато са налице едновременно условията по ал. 1 и по тази алинея, юридическото лице отговаря само по ал. 1.
(3) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Имуществената санкция по ал. 1 е в размер:
1. до 1 000 000 лв., но не по-малко от равностойността на облагата, когато тя е в размер до 100 000 лв.;
2. до 2 500 000 лв., но не по-малко от равностойността на облагата, когато тя е в размер до 250 000 лв.;
3. до 5 000 000 лв., но не по-малко от равностойността на облагата, когато тя е в размер до 500 000 лв.;
4. до 10 000 000 лв., но не по-малко от равностойността на облагата, когато тя е в размер над 500 000 лв.; когато равностойността на облагата надвишава 10 000 000 лв., на юридическото лице се налага имуществена санкция в по-високия размер между равностойността на облагата и 5 на сто от годишния оборот на юридическото лице за годината, предхождаща тази, в която е извършено престъплението;
5. от 5000 до 5 000 000 лв., но не по-малко от 5 на сто от годишния оборот на юридическото лице за годината, предхождаща тази, в която е извършено престъплението, когато облагата няма имуществен характер или размерът й не може да се установи.
(4) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Имуществената санкция по ал. 2 е в размер от 5000 до 5 000 000 лв.
(5) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Наред с имуществената санкция съдът може да наложи и някои от следните санкции:
1. временна забрана за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки;
2. временна забрана за участие в процедури за възлагане на концесии;
3. временна забрана за участие в процедури за получаване на средства на Европейския съюз;
4. временна забрана да се получават субсидии и безвъзмездни средства от Европейския съюз, държавния или общинския бюджет;
5. публично оповестяване на решението.
(6) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Санкциите по ал. 5, т. 1 – 4 се налагат за срок от една до три години от влизането в сила на съдебния акт.
(7) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Публичното оповестяване на решението се изразява в еднократно оповестяване на факта на влезлия в сила съдебен акт, с който е наложена санкция по ал. 1, 2 или 5, чрез средство за масова информация или по друг подходящ начин, определен в съдебния акт. Със съдебния акт се определя лице, различно от санкционираното юридическо лице, което е задължено да оповести санкцията, начинът и мястото на оповестяването й, периодът, в който информацията за наложената санкция следва да бъде достъпна, когато е приложимо. Разноските за оповестяване на съдебния акт са за сметка на санкционираното юридическо лице.
(8) (Нова – ДВ, бр. 81 от 2015 г., в сила от 21.11.2015 г., предишна ал. 2, изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Санкцията по ал. 1, 2 и 5 се налага и на юридическо лице, което:
1. е със седалище на територията на Република България, в случай че престъплението по ал. 1 или 2 е извършено извън територията на Република България;
2. няма седалище на територията на Република България, в случай че престъплението по ал. 1 е извършено на територията на Република България.
(9) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 81 от 2015 г., в сила от 21.11.2015 г., предишна ал. 3, изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Санкцията по ал. 1, 2 и 5 се налага на юридическото лице и когато лицата по ал. 1 са подбудили или подпомогнали извършването на посочените деяния, както и когато деянията са спрели на стадия на опита.
(10) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 81 от 2015 г., в сила от 21.11.2015 г., предишна ал. 4, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Имуществената санкция се налага независимо от осъществяването на наказателната отговорност на съучастниците в извършване на престъпното деяние по ал. 1.
(11) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., предишна ал. 5, изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) При определяне размера на санкцията се вземат предвид тежестта на извършеното престъпление, финансовото състояние на юридическото лице, предходното му санкциониране по реда на ал. 1 или 2, съдействието за разкриване на престъплението или за възстановяване на вредите от престъплението, размерът на облагата и други обстоятелства.
(12) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Когато до образуване на досъдебното производство за извършеното престъпление, а когато такова не може да се образува – до внасяне на предложение от прокурора по чл. 83б , някое от лицата по ал. 1, т. 1 – 3 доброволно е съобщило на властта за извършеното престъпление и е улеснило разкриването и доказването му, съдът налага санкцията по ал. 1, 2 или ал. 5, т. 1 – 4 под предвидения най-нисък размер или срок, но не по-малко от една втора от него.
(13) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 81 от 2015 г., в сила от 21.11.2015 г., предишна ал. 5, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., предишна ал. 6, изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Отнема се в полза на държавата придобитата от юридическото лице пряка или непряка облага от престъплението по ал. 1, както и предметът на престъплението, ако не подлежи на връщане или възстановяване, или на отнемане по реда на Наказателния кодекс . Когато имуществото – предмет на престъплението, липсва или е отчуждено, присъжда се неговата равностойност.
(14) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 81 от 2015 г., в сила от 21.11.2015 г., предишна ал. 6, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., предишна ал. 7, изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) На държавата, държавните органи и органите на местното самоуправление, както и на международните организации не се налага санкция по ал. 1, 2, 5 и 13.
(15) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., предишна ал. 8, изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Отговорността на юридическото лице се погасява с изтичане на срок, равен по продължителност на давностния срок, установен за съответното престъпление, по чл. 81, ал. 3 от Наказателния кодекс , считано от датата на извършване на престъплението по ал. 1 или 2. Давността започва да тече от довършването на престъплението, при опит и приготовление – от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления – от прекратяването им. (*) Бел. ред. – Относно прилагането на разпоредбите на чл. 83а и сл. виж Решение на Съда на ЕС от 10.11.2022 г. по дело C-203/21 и Европейската съдебна практика и несъвместимостта на националните уредби с общностното право, вкл. в областта на облагането с ДДС .