Чл. 5 UPIAMA

Written by

in

Статус: Действаща

Свързана съдебна практика:ГПКАПКНПК

Чл. 5 . (1) Агенцията осъществява функциите си по чл. 4, ал. 1 по отношение на:
1. корабите, плаващи под знамето на Република България, независимо от собствеността и предназначението им, с изключение на военните и граничнополицейските кораби;
2. корабите, плаващи под чуждо знаме, когато се намират във вътрешните морски води, териториалното море или във вътрешните водни пътища на Република България, както и в българско пристанище или в специализиран пристанищен обект по чл. 111а, ал. 1 и чл. 111б, ал. 1 ЗМПВВППРБ , с изключение на военните пристанища;
3. военните и граничнополицейските кораби, когато се използват с търговска цел или участват в операции по търсене и спасяване в българския морски отговорен район за търсене и спасяване и във вътрешните водни пътища на Република България;
4. всички български пристанища и специализирани пристанищни обекти по чл. 111а, ал. 1 и чл. 111б, ал. 1 ЗМПВВППРБ с изключение на военните;
5. корабопритежателите на кораби, плаващи под българско знаме;
6. българските морските лица;
7. собствениците на пристанища и специализирани пристанищни обекти, пристанищните оператори, работниците и служителите в пристанищата и лицата, които извършват съпътстващи дейности в пристанищата за обществен транспорт;
8. всички лица, независимо от служебното им положение и гражданство, които извършват дейност, свързана с търговското корабоплаване или с осъществяването на водноатракционни услуги във вътрешните морски води, териториалното море или във вътрешните водни пътища на Република България, или се намират в морските пространства или във вътрешните водни пътища на Република България и в другите водни пространства без контакт с морето;
9. всички органи и организации, когато дейността им е свързана с търговското корабоплаване или с извършването на водноатракционни услуги във вътрешните морски води, териториалното море или във вътрешните водни пътища на Република България.
(2) Териториалната компетентност на Агенцията се разпростира върху:
1. вътрешните морски води;
2. териториалното море;
3. българския участък на р. Дунав;
4. сухоземната крайбрежна ивица, имаща широчина 100 метра, отчитана от линията на най-големия отлив; там, където има селища или височина, отстояща на по-малко от 100 метра от линията на най-големия отлив, границите на крайбрежната ивица съвпадат с чертите на селището от страна на морето или с върха на височината;
5. сухоземната крайбрежна ивица на разстояние 100 метра, мерено от линията, където водната повърхност на р. Дунав пресича сушата на българския участък при най-ниски водни стоежи;
6. територията на пристанищата, включително зоните по чл. 103, ал. 6 ЗМПВВППРБ и специализираните пристанищни обекти по чл. 111а, ал. 1 и чл. 111б, ал. 1 ЗМПВВППРБ , с изключение на военните пристанища;
7. изключителната икономическа зона на Република България в съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право , сключена в Монтего Бей на 10 декември 1982 г. (ДВ, бр. 73 и 74 от 1996 г.), ратифицирана със закон (ДВ, бр. 38 от 1996 г.);
8. българския морски отговорен район за търсене и спасяване в съответствие с Международната конвенция за търсене и спасяване по море, 1979 г., съставена в Хамбург на 27 април 1979 г. (обн., ДВ, бр. 75 от 1999 г.; изм., бр. 61 от 2005 г.), ратифицирана със закон (ДВ, бр. 47 от 1999 г.);
9. реки, които се използват за корабоплаване и се вливат в Черно море.

История на разпоредбата

  • Консолидирана редакция към 13.07.2026

Съдържа