Чл. 61 СК (отм.)

Чл. 61. (1) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Осиновяването е задължително пълно, когато осиновяваният е:
1. дете на неизвестни родители;
2. оставен в специализирана институция с предварително дадено съгласие от родителите за пълно осиновяване;
3. оставен в специализирана институция и не е потърсен в шестмесечен срок от датата, на която е трябвало да бъде взет.
(2) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2003 г.) В случаите по ал. 1 между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя и неговите роднини – от друга, възникват права и задължения като между роднини по произход, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се прекратяват. Същите последици настъпват и когато лицата по чл. 54, ал. 1 дадат съгласие за това, без пълното осиновяване да е задължително. Пречките за сключване на брак поради родство по чл. 13, ал. 2, т. 1 и 2 не отпадат.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 1992 г., предишна ал. 2, изм., бр. 63 от 2003 г.) Съдът постановява да се състави нов акт за раждане, в който осиновителят се вписва като родител. Актът се съставя от длъжностното лице по гражданското състояние в общината, кметството или района по постоянния адрес на осиновителя.