Чл. 98 НПК (отм.)

Чл. 98. (1) (Доп. – ДВ, бр. 64 от 1997 г.) Преди разпита се установява самоличността на свидетеля и в какви отношения се намира с обвиняемия и с другите участници в производството. В случаите по чл. 97а, ал. 2, точка 1 на свидетеля се определя идентификационен номер, който се вписва в протокола вместо данните за самоличността.
(2) Органът, който извършва разпита, поканва свидетеля да даде добросъвестно показания и го предупреждава за отговорността, която носи пред закона, ако откаже да направи това, даде неистински показания или премълчи някои обстоятелства.
(3) Свидетелят дава обещание, че добросъвестно и точно ще изложи всичко, което знае по делото.
(4) На лицата, посочени в чл. 94 , се разяснява правото им да се откажат да свидетелствуват.
(5) Свидетелят излага във форма на свободен разказ всичко, което му е известно по делото.
(6) (Доп. – ДВ, бр. 64 от 1997 г., бр. 50 от 2003 г.) При съществено противоречие между показанията на свидетелите може да се извърши очна ставка, освен в случаите по чл. 97а, ал. 2, т. 1 .
(7) Разпоредбите на чл. 87, ал. 1, 88, ал. 4 и 5 и 90 се прилагат съответно и при разпита на свидетеля.
(8) (Нова – ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Разпит на свидетел извън страната може да се извърши и чрез видеоконференция или телефонна конференция в съответствие с разпоредбите на този кодекс и при условията на международен договор, по който Република България е страна.