Чл. 97а НПК (отм.)

Чл. 97а. (Нов – ДВ, бр. 64 от 1997 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Органите на досъдебното производство, съдията-докладчик или съдът по искане на свидетеля или с негово съгласие вземат мерки за неговата защита, когато са налице достатъчно основания да се предполага, че в резултат на свидетелстването е възникнала или може да възникне реална опасност за живота, здравето или имота на свидетеля, на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения.
(2) Защитата на свидетеля се осъществява чрез:
1. запазване в тайна на неговата самоличност;
2. осигуряване на охрана.
(3) (Нова – ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Мярката осигуряване на охрана по отношение на възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които свидетелят се намира в особено близки отношения, се взема с тяхното съгласие или със съгласие на законните им представители.
(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 70 от 1999 г.) В акта на съответния орган за защита на свидетел по ал. 2, т. 1 се посочва: органът, който го издава; датата; данните за самоличността и идентификационният номер на лицето; видът на взетите мерки и обстоятелствата, които налагат това; подписите на органа и на лицето. Актът, документите и вещите, предадени или иззети от такъв свидетел, се съхраняват по специален ред, определен от министъра на правосъдието.
(5) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Преписи от протоколите за разпит на свидетеля без неговия подпис се предявяват незабавно на обвиняемия и на неговия защитник, а в съдебното производство – на страните, които писмено могат да поставят въпроси на свидетеля.
(6) (Предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 70 от 1999 г., бр. 89 от 2004 г.) Органите на досъдебното производство и съдът разпитват тайно свидетеля и вземат мерки за запазване в тайна на неговата самоличност, включително когато се провежда разпит на свидетел извън страната чрез видеоконференция или телефонна конференция.
(7) (Предишна ал. 6, изм. – ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Непосредствен достъп до защитения свидетел имат съответните органи на досъдебното производство и съдът, а защитникът и повереникът – ако свидетелят е посочен от тях.
(8) (Предишна ал. 7, изм. – ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Мерките за защита на свидетеля се отменят по молба на лицето, по отношение на което са взети, или при отпадане на необходимостта от прилагането им с акт на органа по ал. 1.