Чл. 303 НПК (отм.)

Чл. 303. (1) Присъдата се издава в името на народа.
(2) В уводната част на присъдата се посочват: датата на издаването й; съдът, имената на членовете на състава, на секретаря и на прокурора; делото, по което се издава присъдата; името на подсъдимия и наказателният закон, по който е предаден на съд.
(3) В мотивите се посочва какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия на доказателствените материали се излагат съображения, защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.
(4) В диспозитива се дават данни за самоличността на подсъдимия и се излага решението на съда по въпросите, посочени в чл. 299 . В него се посочва и съдът, пред който присъдата може да бъде обжалвана и в какъв срок.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 1997 г., доп., бр. 70 от 1999 г.) В случаите на чл. 21, ал. 1, точки 2 и 3 , във връзка с чл. 288, ал. 2 съдът признава подсъдимия за виновен и прилага закона за амнистията или давността; в случаите на чл. 61, ал. 2, предложение първо от Наказателния кодекс – признава подсъдимия за виновен, освобождава го от наказателна отговорност и му налага възпитателна мярка, в случаите по чл. 78а от Наказателния кодекс – признава подсъдимия за виновен, освобождава го от наказателна отговорност и му налага административно наказание.
(6) Оправдателната присъда не може да съдържа изрази, които поставят под съмнение невинността на оправдания.