Чл. 269 НПК (отм.)

Чл. 269. (1) След откриване на съдебното заседание по делото председателят проверява дали са се явили всички призовани лица и ако някои от тях не са се явили – по какви причини.
(2) Съдебното заседание се отлага, когато не се яви:
1. прокурорът;
2. (изм. – ДВ, бр. 89 от 1986 г., бр. 70 от 1999 г.) подсъдимият, ако явяването му е задължително, освен в случаите по чл. 268, ал. 3 ;
3. (доп. – ДВ, бр. 64 от 1997 г.; Решение № 9 на КС на РБ, бр. 45 от 1998 г.) защитникът, ако не е възможно да бъде заменен с друг, без да се накърни правото на подсъдимия на защита.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато не се яви без уважителни причини частният тъжител, съдът прилага чл. 21, ал. 5, т. 5 .
(4) (Отм., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 50 от 2003 г.) Когато частният обвинител или неговият представител, гражданският ищец или неговият представител, гражданският ответник или неговият представител, както и техните повереници, не се яви без уважителни причини, съдът разглежда делото в негово отсъствие, а когато не се яви по уважителни причини, съдебното заседание се отлага.
(5) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Неявяването на свидетел или експерт не е основание за отлагане на съдебното заседание, ако съдът намери, че и без тях обстоятелствата по делото могат да бъдат изяснени.
(6) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Във всички случаи на неявяване на призовани лица съдът изслушва страните по въпроса следва ли да се даде ход на делото.
(7) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато делото се отлага поради неявяване без уважителна причина на страна, свидетел или експерт, съдът им налага глоба до петстотин лева.