Чл. 234 НПК (отм.)

Чл. 234. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 31 от 1990 г., предишен текст на чл. 234, бр. 64 от 1997 г., изм., бр. 70 от 1999 г.) След като получи следственото дело, прокурорът проверява:
1. съставлява ли деянието престъпление и правилна ли е квалификацията;
2. (изм. – ДВ, бр. 89 от 1986 г.) има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство;
3. (изм. – ДВ, бр. 64 от 1997 г., бр. 70 от 1999 г.) събрани ли са доказателствата, необходими за разкриване на обективната истина;
4. подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото;
5. (изм. – ДВ, бр. 64 от 1997 г., бр. 70 от 1999 г.) допуснато ли е на предварителното производство съществено нарушение на процесуални правила;
6. (нова – ДВ, бр. 70 от 1999 г.) налице ли са основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс ;
7. (нова – ДВ, бр. 70 от 1999 г.) налице ли са условията за споразумение за прекратяване на наказателното производство;
8. (предишна т. 6 – ДВ, бр. 70 от 1999 г.) взети ли са мерки за отстраняване на причините и условията, способствували за извършване на престъплението;
9. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 70 от 1999 г.) налага ли се изменяне на мярката за неотклонение.
(2) (Нова – ДВ, бр. 64 от 1997 г.) Прокурорът осъществява правомощията си по чл. 235 – 239 в срок до един месец от получаване на делото. Главният прокурор може да удължи еднократно този срок с още два месеца.