Чл. 288 КЗ (отм.)

Чл. 288. (1) Фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за:
1. имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България и е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство;
2. имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако:
а) (изм. – ДВ, бр. 21 от 2012 г.) пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите;
б) (доп. – ДВ, бр. 97 от 2007 г.) пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България или на друга държава членка и е причинено от моторно превозно средство, което е било доставено в Република България от друга държава членка и не е било формално регистрирано в Република България, при условие че събитието настъпи в 30-дневен срок от приемането на моторното превозно средство от приобретателя и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите;
в) пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на трета държава и виновният водач няма сключена гранична застраховка или сертификат "Зелена карта";
г) (изм. – ДВ, бр. 21 от 2012 г.) пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и владението върху което е било отнето чрез кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 от Наказателния кодекс.
(2) (В сила от 11.06.2007 г.) При пътнотранспортно произшествие по ал. 1, т. 1, когато неидентифицираното моторно превозно средство е причинило смърт или значителни телесни увреждания и това е наложило престой в лечебно заведение за болнична помощ, фондът изплаща обезщетение и за вредите, причинени на имущество на всички лица, увредени от същото пътнотранспортно произшествие, надвишаващи 500 лв. Телесните увреждания, които са значителни, се определят с правилника за устройството и дейността на фонда.
(3) Фондът не извършва плащане за вредите, претърпени от лице, което по собствена воля е пътувало в моторното превозно средство, като е знаело, че владението върху него е било придобито чрез кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 от Наказателния кодекс.
(4) Фондът изплаща обезщетения и по задължителната застраховка "Злополука" на пътниците, ако превозвачът не е имал застраховка.
(5) Размерът на обезщетението, изплащано от фонда, не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило пътнотранспортното произшествие. Лихвите за забава по ал. 7, изречение първо се изчисляват отделно.
(6) Фондът определя и изплаща обезщетения, като чл. 273 се прилага съответно. За вреди, различни от вредите, причинени на моторни превозни средства, обезщетението се определя по правилата, приети по реда на чл. 290, ал. 2, т. 9.
(7) Фондът изплаща обезщетения по реда, определен с правилника за устройството и дейността на фонда, и дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице. Срокът за произнасяне не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията по реда на ал. 9.
(8) Разходите за определяне и изплащане на обезщетението са за сметка на виновния водач, съответно за сметка на превозвача, или за сметка на фонда в случаите по ал. 1, т. 1 и ал. 2.
(9) За изплащане на обезщетение увреденото лице предявява претенцията си пред който и да е от застрахователите, получил лиценз и предлагащ задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, съответно задължителна застраховка "Злополука" на пътниците, или пред фонда с писмена молба, придружена с доказателства относно пътнотранспортното произшествие, правото да получи обезщетение във връзка със събитието и размера на причинените вреди. Застраховател, който е получил лиценз и предлага задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, съответно задължителна застраховка "Злополука" на пътниците, не може да откаже да приеме претенция, предявена по реда на изречение първо, както и да извърши оглед на увредено имущество, ако такъв е необходим. Застрахователят е длъжен в срок до два месеца от получаване на молбата на увреденото лице да събере допълнително необходимите доказателства, да извърши оглед, ако такъв е необходим, и да предаде на фонда цялата преписка по предявената претенция. Събирането на допълнителни доказателства, определянето на размера и изплащането на обезщетението на увреденото лице се извършва от фонда в срока и по реда на този кодекс. Отношенията между фонда и застрахователя се уреждат с договор.
(10) Увреденото лице не е длъжно да доказва, че виновният водач не може или отказва да плати обезщетението.
(11) Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако фондът не се произнесе по подадената молба в срока по ал. 7, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението.
(12) След изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2 фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8. Когато увреденото лице разполага с изпълнителен лист срещу виновния водач, фондът може да се ползва от правата по него въз основа на документите и извлеченията от сметките, с които се установяват платените от него суми. Когато фондът е определил и изплатил обезщетение, което е по-малко от размера по изпълнителния лист, в изпълнителното производство увреденото лице се удовлетворява за разликата преди фонда.
(13) След изплащане на обезщетението по ал. 4 фондът има право на иск срещу превозвача до размера на платеното и на разходите по ал. 8.
(14) За вземанията си по ал. 12 и 13 фондът може да се снабди с изпълнителен лист въз основа на документите и извлеченията от сметките, с които те се установяват, ако не получи плащане в едномесечен срок от получаването на писмена покана от виновния водач, съответно превозвача.