Чл. 269 КЗ (отм.)

Чл. 269. (1) Застраховател, който е получил или иска да получи лиценз за застраховане по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, е длъжен да назначи представител за уреждане на претенциите по този вид застраховка във всички държави членки. Назначаването на представител по изречение първо не представлява откриване на клон в съответната държава членка.
(2) Представител за уреждане на претенции по ал. 1 за една държава членка може да бъде физическо лице, което пребивава, или юридическо лице, съответно едноличен търговец, което има седалище в тази държава членка. Физическите лица, които пряко се занимават с уреждането на претенции, трябва да владеят свободно официалния език на съответната държава членка. Други ограничения при избора на представител за уреждане на претенции не се допускат.
(3) Представителят за уреждане на претенции може да работи за повече от един застраховател.
(4) Представителят за уреждане на претенции отговаря за разглеждането и уреждането на претенции на увредените лица, пребиваващи в държавата членка, където е назначен представителят, когато:
1. моторното превозно средство, с което е причинено застрахователното събитие, има сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите със застрахователя, назначил представителя;
2. моторното превозно средство, с което е причинено застрахователното събитие, обичайно се намира в държава членка, различна от държавата членка, където пребивава увреденото лице, и
3. застрахователното събитие е настъпило в държава членка, различна от държавата членка, където пребивава увреденото лице, или на територията на трета държава по време на пътуване между две държави членки.
(5) В случаите по ал. 4 представителят за уреждане на претенции разполага с правомощията да събира всички необходими сведения за установяване настъпването на застрахователното събитие и на размера на причинените вреди, както и да договаря уреждането на претенцията по извънсъдебен ред и да изпълнява изцяло задълженията, които произтичат от тези претенции.
(6) Назначаването на представител по този член не ограничава правото на увреденото лице да предяви претенциите си направо по седалището на застрахователя или по седалището на негов клон.
(7) Алинеи 1 – 6 се прилагат съответно и за дейността на представителите за уреждане на претенции, които действат в страната от името на застрахователи със седалище извън Република България.
(8) Гаранционният фонд поддържа регистър на представителите за уреждане на претенции, определени от застрахователите на държавите членки да ги представляват на територията на Република България.