Чл. 119 КЗ (отм.)

Чл. 119. (1) (Предишен текст на чл. 119 – ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Застрахователят се прекратява:
1. доброволно – само по решение на общото събрание и при спазване разпоредбите на чл. 120 и 121;
2. принудително – при отнемане на лиценз по чл. 36, ал. 1, т. 1 – 5, 7 и 8 и ал. 2, т. 1 – 3;
3. при обявяване в несъстоятелност.
(2) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2007 г.) При ликвидация и несъстоятелност на застраховател или презастраховател вземанията на кредитори от държави членки, в т. ч. и по договори, сключени чрез клон или при условията на свободата на предоставяне на услуги, се удовлетворяват по същия начин както вземанията на кредиторите от Република България.