Статус: Действаща
Време по трудово правоотношение, което се признава за трудов стаж, без работникът или служителят да е работил
Чл. 352. (1) (Предишен текст на чл. 352 – ДВ, бр. 15 от 2010 г., в сила от 28.08.2010 г.) За трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил, в следните случаи:
1. почивните и празничните дни;
2. (изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г.) ползваните платени отпуски независимо от тяхното основание и начина на заплащането им;
3. (изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г.) ползваните неплатени отпуски, установени с този кодекс или с други нормативни актове, когато това изрично е предвидено;
4. (доп. – ДВ, бр. 15 от 2010 г., в сила от 28.08.2010 г., изм., бр. 30 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г.) ползваните неплатени отпуски за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст;
5. времето, прекарано в курсове, школи и други форми за професионална квалификация и преквалификация с откъсване от производството;
6. времето, през което работникът или служителят не е работил поради неправилно недопускане на работа;
7. (нова – ДВ, бр. 107 от 2020 г.) трудоустроеният или бременната работничка или служителка не работи, тъй като не е предоставена подходяща работа от работодателя съобразно предписанието на органите на медицинската експертиза;
8. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 107 от 2020 г.) времето на отстраняване от работа по реда на чл. 33, ал. 2 – 4 от Кодекса на труда от 1951 г. за извършено престъпление във връзка с работата, ако работникът или служителят не е бил привлечен като обвиняем по съответния ред;
9. (предишна т. 8 – ДВ, бр. 107 от 2020 г.) времето на отстраняване от работа по реда на чл. 33, ал. 2 – 4 от Кодекса на труда от 1951 г. , след като работникът или служителят е бил привлечен като обвиняем, както и времето на отстраняване от работа по реда на Наказателно-процесуалния кодекс , ако работникът или служителят е бил оправдан или наказателното преследване е било прекратено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление;
10. (предишна т. 9 – ДВ, бр. 107 от 2020 г.) в други случаи, установени от Министерския съвет.
(2) (Нова – ДВ, бр. 15 от 2010 г., в сила от 28.08.2010 г.) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и за правоотношенията по чл. 351, ал. 2.
История на разпоредбата
- Консолидирана редакция към 13.07.2026