Чл. 70, ал. 9 КСО

Чл. 70. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г., доп., бр. 1 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2003 г., в сила от 1.01.2004 г., изм. и доп., бр. 57 от 2006 г., доп., бр. 105 от 2006 г., изм. и доп., бр. 113 от 2007 г., изм., бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.04.2009 г., изм. и доп., бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., доп., бр. 100 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм. и доп., бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г., бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г., изм., бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) […] (9) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Индивидуалният коефициент по ал. 8, се изчислява, като сборът на месечните съотношения между осигурителния доход на лицето за месеца и средния осигурителен доход за страната за същия месец се раздели на сбора от съотношенията между броя на работните дни, за които се отнася осигурителният доход на лицето за съответния месец, и броя на работните дни през месеца – за всички месеци, участващи при изчисляване на индивидуалния коефициент. Отработените часове от лицето се изчисляват пропорционално на законоустановеното работно време. Индивидуалният коефициент не може да надхвърля средноаритметичната стойност на месечните съотношения между максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, и средния месечен осигурителен доход за страната – за месеците след 31 декември 1999 г., участващи при изчисляването на индивидуалния коефициент.