Чл. 6а КСО

Чл. 6а. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2002 г., отм., бр. 105 от 2005 г., нов, бр. 19 от 2010 г., в сила от 14.09.2010 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., бр. 7 от 2012 г., изм. и доп., бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г., доп., бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) Осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани или изпратени по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда и по смисъла на чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, а за работниците и служителите, командировани или изпратени в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане – минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3, и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1 .
(2) Осигурителните вноски за лицата по ал. 1 се дължат в размерите по чл. 6, ал. 1 и се разпределят между осигурителите и осигурените по реда на чл. 6, ал. 3 .