Чл. 42 КСО

Чл. 42. (1) Паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2000 г., бр. 1 от 2002 г., доп., бр. 105 от 2006 г., изм., бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., изм. и доп., бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., отм., бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.).
(3) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г., бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения, договори за военна служба и договори за управление и контрол на търговски дружества, паричното обезщетение се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите. Ако временната неработоспособност е поради трудова злополука или професионална болест, паричното обезщетение се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.
(4) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г., изм., бр. 67 от 2024 г.) Паричните обезщетения за временна неработоспособност поради трудова злополука и професионална болест на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда се изплащат за срока на неработоспособността, но за не повече от 120 календарни дни.