Чл. 4 КСО

Чл. 4. (1) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) Задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са:
1. (доп. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., изм., бр. 68 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., доп., бр. 99 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., изм., бр. 49 от 2010 г., в сила от 1.07.2010 г., доп., бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., изм., бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г., доп., бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по ал. 10 и по чл. 4а, ал. 1; лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта, не се осигуряват за безработица, ако това е предвидено в съответната програма;
2. (доп. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) държавните служители по Закона за държавния служител ;
3. (нова – ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм., бр. 105 от 2006 г., доп., бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет;
4. (изм. – ДВ, бр. 64 от 2000 г., предишна т. 3, бр. 74 от 2002 г., изм., бр. 119 от 2002 г., бр. 68 от 2006 г., в сила от 1.05.2006 г., доп., бр. 113 от 2007 г., в сила от 1.01.2007 г., изм. и доп., бр. 43 от 2008 г., доп., бр. 25 от 2009 г., в сила от 1.06.2009 г., изм., бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., доп., бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г., бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г., бр. 79 от 2015 г., в сила от 1.11.2015 г., изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от 22.12.2020 г.) военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България , резервистите на активна служба и резервистите на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България , държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража , държавните служители по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" , по Закона за Държавна агенция "Разузнаване" и по Закона за специалните разузнавателни средства , офицерите и сержантите по Закона за Националната служба за охрана , както и лицата по чл. 69, ал. 6 ;
5. (изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., предишна т. 4, бр. 74 от 2002 г.) членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията; членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията, не се осигуряват за безработица;
6. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 74 от 2002 г., отм., бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.);
7. (предишна т. 6 – ДВ, бр. 74 от 2002 г., доп., бр. 105 от 2006 г., изм., бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., бр. 106 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., доп., бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г., изм., бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон , техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон;
8. (нова – ДВ, бр. 112 от 2003 г., изм., бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1, 5 и 7, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията ;
9. (нова – ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., отм., бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.);
10. (нова – ДВ, бр. 81 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г., изм., бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи по Закона за съдебната власт .
(2) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2000 г., бр. 1 от 2002 г., бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., отм., бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.).
(3) (Частично обявена за противоконституционна от КС на РБ относно работещите пенсионери, включени в кръга на задължително осигурените лица по този законов текст – ДВ, бр. 55 от 2000 г.) Задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са:
1. лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
2. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица ;
3. (обявена за противоконституционна от КС на РБ – ДВ, бр. 55 от 2000 г.) докторантите, ако не са осигурени за пенсия на друго основание;
4. (изм. – ДВ, бр. 64 от 2000 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 12 от 2015 г.) регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители;
5. (изм. – ДВ, бр. 64 от 2000 г., доп., бр. 119 от 2002 г., изм., бр. 99 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец;
6. (нова – ДВ, бр. 119 от 2002 г.) лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2000 г., доп., бр. 1 от 2002 г., изм., бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) Лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
(5) (Нова – ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм., бр. 10 от 2002 г., бр. 60 от 2011 г., в сила от 5.08.2011 г.) Лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник, могат да се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
(6) (Нова – ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. и доп., бр. 99 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) Лицата по ал. 3, т. 1, 2, 4 – 6, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.
(7) (Нова – ДВ, бр. 113 от 2007 г., изм., бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., доп., бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., бр. 100 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.) Съпругът/съпругата на дългосрочно командирован служител в дипломатическа служба за времето, през което е пребивавал в чужбина по време на задграничния му мандат, както и на командирован по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България служител на длъжност в международна организация или в друга международна инициатива извън страната, за времето през което е пребивавал в чужбина по време на командировката, може да се осигурява по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, ако не е осигурен/осигурена на друго основание или по законодателството на приемащата държава съгласно действащ международен договор, по който Република България е страна или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.
(8) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., отм., бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.).
(9) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 1.08.2012 г., изм., бр. 12 от 2015 г.) Съпрузите на лицата по ал. 3, т. 1 и 4, когато с тяхно съгласие участват в упражняваната от тях трудова дейност, могат да се осигуряват по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, ако не са осигурени по ал. 1 и/или ал. 3, т. 1, 2 и 4, и/или чл. 4а. Осигурителните вноски за съпрузите на лицата по ал. 3, т. 1 се дължат върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, а за съпрузите на лицата по ал. 3, т. 4 – върху минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
(10) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г.) Лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда подлежат на осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест.
(11) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2002 г., предишна ал. 7, доп., бр. 113 от 2007 г., предишна ал. 8, изм., бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., предишна ал. 9, изм., бр. 58 от 2012 г., в сила от 1.08.2012 г., предишна ал. 10, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г., изм., бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица, на лицата, работещи без трудово или служебно правоотношение, на лицата по ал. 7 и 9 и на лицата, изпратени на работа в чужбина от български работодател или с посредничество на българска организация, се урежда от Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.