Чл. 287, ал. 2 КСО

Чл. 287. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) […] (2) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2006 г., бр. 64 от 2007 г., бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) При прекратяване на правоотношението с осигурителя по желание или със съгласие, или поради виновно поведение на осигуреното лице на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326 и 330 от Кодекса на труда , чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105 и 107 от Закона за държавния служител , чл. 162, ал. 1, т. 1 и 6 , чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и чл. 226, ал. 1, т. 4 , 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт обезщетението за безработица се определя в размер до натрупаните средства по индивидуалната партида от лични осигурителни вноски и доходите от тяхното инвестиране, намалени с таксите и удръжките, предвидени в този дял, и 10 на сто от натрупаните средства от осигурителни вноски на осигурителя и доходите от тяхното инвестиране, намалени с таксите и удръжките, предвидени в този дял, за период не по-дълъг от 12 месеца.