Чл. 167 КСО

Чл. 167. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., бр. 92 от 2017 г., бр. 19 от 2021 г.) (1) Осигуреното лице има право на допълнителна пожизнена пенсия за старост при навършване на възрастта му по чл. 68, ал. 1 .
(2) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2026 г., в сила от 1.01.2027 г.) Осигуреното лице има право на допълнителна пожизнена пенсия за старост и до една година преди навършване на възрастта му по чл. 68, ал. 1 , при условие че натрупаните средства по индивидуалната му партида позволяват отпускане на пенсия, в размер, не по-малък от 20 на сто от минималната работна заплата за страната.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2026 г., в сила от 1.01.2027 г.) Допълнителната пожизнена пенсия за старост представлява месечно плащане на предвидена в пенсионния договор сума, дължима на пенсионера от определена дата до неговата смърт, чийто размер не може да бъде по-малък от 10 на сто от минималната работна заплата за страната към датата на определянето му.
(4) Пенсионноосигурителното дружество предоставя следните видове пенсии:
1. пожизнена пенсия без допълнителни условия;
2. пожизнена пенсия с период на гарантирано изплащане;
3. пожизнена пенсия, включваща разсрочено изплащане на част от средствата до навършване на избрана от пенсионера възраст.
(5) Периодът на гарантирано изплащане на пенсията по ал. 4, т. 2 може да бъде от две до 10 години в зависимост от избора на осигуреното лице.
(6) Срокът и размерът на разсроченото плащане и размерът на пожизнената пенсия се определят в зависимост от избора на осигуреното лице при спазване на ал. 3 и на чл. 167а, ал. 4 .
(7) Пенсионноосигурителното дружество изплаща допълнителна пожизнена пенсия за старост срещу прехвърляне във фонда за изплащане на пожизнени пенсии на натрупаните средства по индивидуалната партида или на допълнения размер на средствата в случаите по чл. 131, ал. 2 – 5.