Чл. 115 КСО

Чл. 115. (1) (Доп. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 41 от 2007 г., доп., бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., изм., бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г., бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., бр. 25 от 2025 г., в сила от 1.01.2025 г.) Вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато:
1. задължението е отсрочено или разсрочено;
2. вземането е предявено в производство по несъстоятелност;
3. е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното вземане;
4. изпълнението е спряно по искане на длъжника.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., изм. и доп., бр. 67 от 2003 г., изм., бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., бр. 100 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., доп., бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., предишна ал. 4, бр. 106 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., доп., бр. 106 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.) Дължимите от държавното обществено осигуряване вземания се погасяват с изтичане на тригодишна давност, считано от 1 януари на годината, следваща годината за която се отнасят. Длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане по искането за възстановяване на суми. Разпореждането подлежи на обжалване по реда на чл. 117 . Подлежащите на възстановяване суми се изплащат по посочена от лицето лична платежна сметка.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Давността се прекъсва:
1. с влизането в сила на разпореждането за установяване на вземането;
2. (отм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.);
3. с предприемане на действия по принудително изпълнение.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) От прекъсването на давността започва да тече нова давност.
(5) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Давността спира да тече:
1. при обжалване – докато продължава спорът относно вземането;
2. когато е образувано друго административно или съдебно производство, от което зависи издаването на разпореждане или отпускане на парично обезщетение или помощ по този кодекс.