Чл. 102, ал. 3 КСО

Чл. 102. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2000 г., бр. 1 от 2002 г., доп., бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г., изм., бр. 99 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., доп., бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., доп., бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г., изм., бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г., бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., доп., бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., изм., бр. 103 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) […] (3) Заявление за преизчисляване на пенсията по ал. 1, т. 2 може да подаде всяко лице с допълнително придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, съответно след последното преизчисляване на пенсията. Преизчисляването се извършва ежегодно, от първо число на месеца, следващ месеца на подаване на заявлението, като се вземат предвид данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 , а за самоосигуряващите се лица – данните за внесените осигурителни вноски, които се отнасят за времето до края на месеца на подаване на заявлението и които са налични в информационната система на Националния осигурителен институт. Когато към датата на преизчисляването не са налични такива данни, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 постановява разпореждане за отказ за преизчисляване на пенсията, като същата не подлежи на последващо преизчисляване по ал. 1, т. 2, освен ако пенсионерът не подаде ново заявление.