Чл. 411, ал. 1 ГПК

Чл. 411. (1) (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., бр. 50 от 2015 г., доп., бр. 86 от 2017 г., бр. 100 от 2019 г., бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.07.2025 г. – изм., относно влизането в сила, бр. 67 от 2024 г., в сила от 1.07.2024 г.) Заявлението за издаване на заповед за изпълнение се разглежда от районен съдия, определен съобразно чл. 9, ал. 3 от Закона за съдебната власт . Заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, ал. 1, т. 3 , 6 и 10 се разглежда от съдия от районния съд по настоящия адрес или седалището на заявителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния му адрес. В случаите, когато заявителят няма настоящ или постоянен адрес или седалище на територията на България, заявлението се подава по постоянния или настоящия адрес или седалището на длъжника.