Чл. 395 ГПК (отм.)

Чл. 395. (Доп. – Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 28 от 1983 г.) (1) Запорът върху трудово възнаграждение важи не само за възнаграждението, посочено в запорното съобщение, но и за всяко друго възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа в същото учреждение или предприятие.
(2) Ако длъжникът премине на работа в друго учреждение или предприятие, запорното съобщение се препраща там от лицето, което първоначално го е получило, и се счита като изпратено от държавния или частния съдебен изпълнител. Третото задължено лице уведомява държавния или частния съдебен изпълнител за новото място на работа на длъжника и за размера на сумата, удържана до напускането.
(3) Лицето, което заплати трудово възнаграждение на длъжника по изпълнението въпреки наложения запор, без да удържа сумата по запора, отговаря лично към взискателя за тази сума солидарно с третото задължено лице.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 1985 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 105 от 2002 г.) Запорното съобщение по вземане за издръжка се вписва в служебната, съответно трудовата, книжка на длъжника от лицето, което изплаща заплатата или трудовото възнаграждение. Когато длъжникът премине на работа в друго учреждение или при друг работодател, удръжките от възнаграждението му продължават въз основа на това вписване, макар и да не е получено друго запорно съобщение.
(5) Вписването се заличава по нареждане на държавния или частния съдебен изпълнител, който е наложил запора.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Ако след налагането на запора върху трудовото възнаграждение длъжникът напусне местоработата си и в едномесечен срок не уведоми държавния или частния съдебен изпълнител за мястото на новата си работа, държавният или частният съдебен изпълнител му налага глоба до 20 лв.