Чл. 341 ГПК (отм.)

Чл. 341. (Изм. – Изв., бр. 90 от 1961 г., изм. и доп., ДВ, бр. 28 от 1983 г.) (1) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималното месечно трудово възнаграждение, може да се удържа само:
а) (изм. – ДВ, бр. 124 от 1997 г.) ако осъденото лице получава до 100 лв. месечно – 1/5 част, ако е без деца, и 1/6, ако е с деца, които то издържа;
б) (изм. – ДВ, бр. 124 от 1997 г.) ако осъденото лице получава от 100 до 150 лв. месечно – 1/4 част, ако е без деца, и 1/5, ако е с деца, които то издържа;
в) (изм. – ДВ, бр. 124 от 1997 г.) ако осъденото лице получава от 150 до 200 лв. месечно – 1/3 част, ако е без деца, и 1/4, ако е с деца, които то издържа;
г) (изм. – ДВ, бр. 124 от 1997 г.) ако осъденото лице получава от 200 до 250 лв. месечно – 1/2 част, ако е без деца, и 1/3, ако е с деца, които то издържа;
д) (нова – ДВ, бр. 124 от 1997 г.) ако осъденото лице получава над 250 лв. месечно – във всички случаи – 1/2 част.
(2) Месечното трудово възнаграждение по предходната алинея се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци.
(3) Посочените по-горе ограничения не се отнасят до задължения за издръжка. В тия случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи.
(4) (Отм. – ДВ, бр. 124 от 1997 г.).
(5) Върху вземания за издръжка не се допуска принудително изпълнение. Върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за задължения за издръжка.