Чл. 260 ГПК (отм.)

Чл. 260. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., ДВ, бр. 23 от 1968 г., бр. 41 от 1985 г.) (1) При развод ищецът трябва да предяви всички основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Непосочени основания, настъпили до приключване на устните състезания и станали известни на съпруга, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Всички брачни искове могат да се съединяват помежду си. С тях задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползуването на семейното жилище, за издръжката между съпрузите и фамилното име.
(3) Разпоредбите на предходните алинеи се отнасят и за ответника относно исковете, които той е могъл да предяви.
(4) Не може да се предяви иск за унищожаване на брака поради нарушаване на условията за възраст по чл. 12 и поради заплашване по чл. 96, ал. 1, точка 2 от Семейния кодекс, след като искът за развод бъде отхвърлен.