Чл. 143е ДОПК

Чл. 143е. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм., бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 4.08.2017 г., доп., бр. 100 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г.) По искане на запитващ орган на друга държава – членка на Европейския съюз, местният запитан орган предоставя информация по чл. 143а, ал. 1 , която е от предполагаема значимост.
(2) Местният запитан орган приема искането за информация и приложените към него документи на всеки език, договорен със запитващия орган от друга държава – членка на Европейския съюз. Превод на български език на искането и документите може да бъде поискан по изключение, като се посочат мотивите за това.
(3) Местният запитан орган предоставя информацията, с която разполага, или организира извършването на предвидените в този кодекс административни производства за събирането и предоставянето на информацията по ал. 1.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г.) Искането за информация може да съдържа мотивирано искане за провеждане на административно производство, както и искане за изпращане на оригинали на документи. Местният запитан орган уведомява незабавно запитващия орган, когато прецени, че провеждането на административното производство не е необходимо, като посочва причините за това.
(5) Разноските, направени от местния запитан орган при осъществяване на административно сътрудничество по този раздел, не се възстановят от запитващата държава – членка на Европейския съюз, освен тези за възнаграждения на оценители или на други експерти.
(6) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., доп., бр. 92 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г., изм., бр. 15 от 2018 г., в сила от 16.02.2018 г.) При постъпило искане от запитващ орган на друга държава – членка на Европейския съюз, компетентният орган може да поиска от застрахователя да разкрие застрахователна тайна по смисъла на чл. 149, ал. 1 от Кодекса за застраховането и от съда да разкрие банкова тайна по смисъла на чл. 62 от Закона за кредитните институции , тайна по смисъла на чл. 90, ал. 2 от Закона за пазарите на финансови инструменти и чл. 133 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа или по смисъла на друга разпоредба на българското законодателство за опазване поверителността на парични фондове, финансови активи и друга собственост, когато от изложената информация в искането е ясно, че не са налице ограниченията по чл. 143р .