ЗАКОН за отговорността на държавата и общините за вреди (Загл. изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г.)

Отговорност за дейност на администрацията

Чл. 1. (*) (Доп. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., изм., бр. 30 от 2006 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. (2) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 3.09.2025 г.) Държавата отговаря за имуществени и неимуществени вреди, причинени на граждани и юридически лица от неиздаване на документ в срока по чл. 174 от Административнопроцесуалния кодекс .

(3) (Доп. – ДВ, бр. 98 от 2012 г., предишна ал. 2, доп., бр. 63 от 2025 г., в сила от 3.09.2025 г.) Исковете по ал. 1 и 2 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс , като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1 .

Отговорност за дейност на правозащитните органи

Чл. 2. (1) (Предишен текст на чл. 2, изм. – ДВ, бр. 43 от 2008 г., доп., бр. 17 от 2009 г., изм., бр. 98 от 2012 г.) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при:

1. задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи , съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана по-нататък "Конвенцията";

2. нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 – 4 на Конвенцията ;

3. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;

4. налагане на наказание по Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание бъде отменено;

5. прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно;

6. изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер;

7. незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства;

8. (нова – ДВ, бр. 48 от 2023 г., доп., бр. 59 от 2026 г.) установено нарушение, извършено от орган на досъдебното производство чрез разгласяване на материали по разследването в нарушение на презумпцията за невиновност или при публично изявление, в което обвиняем или подсъдим се представя като виновен;

9. (нова – ДВ, бр. 59 от 2026 г.) установено нарушение в акт на съдебен орган по наказателно производство, в който обвиняем или подсъдим се представя като виновен, с изключение на:

а) обвинителния акт;

б) актовете, които се отнасят до окончателното произнасяне за вината;

в) предварителните актове от процесуално естество, които по необходимост предвид своя предмет се основават на уличаващи данни и доказателства, водещи до обосновано предположение, че обвиняемият и подсъдимият е извършил престъпление;

10. (нова – ДВ, бр. 36 от 2024 г., предишна т. 9, бр. 59 от 2026 г.) установено нарушение на правата на трети лица по реда на раздел IX от глава четиринадесета на Наказателно-процесуалния кодекс .

(2) (Нова – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 19.11.2012 г., изм., бр. 7 от 2018 г., бр. 84 от 2023 г., в сила от 6.10.2023 г., бр. 16 от 2026 г., бр. 51 от 2026 г., в сила от 5.06.2026 г.) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от съдебни актове по Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности и Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество .

(3) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2008 г., предишна ал. 2, бр. 38 от 2012 г., в сила от 19.11.2012 г., доп., бр. 98 от 2012 г.) Исковете по ал. 1 и 2 се разглеждат по реда, установен в Гражданския процесуален кодекс .

Отговорност за дейност на Комисията за противодействие на корупцията и на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (Загл. изм. – ДВ, бр. 7 от 2018 г., бр. 84 от 2023 г., в сила от 6.10.2023 г., бр. 16 от 2026 г., бр. 51 от 2026 г., в сила от 5.06.2026 г.)

Отговорност за дейност на органите на съдебната власт за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок

Чл. 2а. (Нов – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 19.11.2012 г., изм., бр. 7 от 2018 г., бр. 84 от 2023 г., в сила от 6.10.2023 г., бр. 16 от 2026 г., бр. 51 от 2026 г., в сила от 5.06.2026 г.) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности и по Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество , извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им.

Чл. 2б. (Нов – ДВ, бр. 98 от 2012 г.) (1) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията .

(2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс , като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

(3) Предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване на производството.

Ред за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз

Чл. 2в. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) (1) Когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на:

1. Административнопроцесуалния кодекс – за вреди по чл. 1, ал. 1 , както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд;

2. Гражданския процесуален кодекс – извън случаите по т. 1, като ответникът по делата се определя по реда на чл. 7 .

(2) Когато искът по ал. 1 е предявен срещу няколко ответници, се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс , ако страна по делото е административен съд, Върховният административен съд или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод административна дейност.

(3) За дължимите такси и разноски се прилагат чл. 9а и 10 .

Отговорност при публично изявление от длъжностно лице

Задължение за разясняване

Чл. 2г. (Нов – ДВ, бр. 59 от 2026 г.) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от длъжностни лица, които публично изразяват мнение, че съответното лице е виновно, в нарушение на презумпцията за невиновност.

Обезщетение, дължимо от държавата и общините (Загл. доп. – ДВ, бр. 43 от 2008 г.)

Чл. 3. (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., доп., бр. 43 от 2008 г.) Органът, който е отменил незаконния акт по чл. 2, ал. 1 , е длъжен да разясни на гражданина или на представител на юридическото лице реда, по който могат да защитят правата си.

Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) (1) (Предишен текст на чл. 4 – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

(2) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Когато искът е предявен срещу няколко ответници, те отговарят солидарно.

Освобождаване от отговорност

Чл. 5. (1) Ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи.

(2) Когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява.

Наследяване на правото на обезщетение

Чл. 6. (1) При смърт на увредения неговото право на обезщетение за имуществени вреди се наследява, а за неимуществени вреди – само ако е било предявено пред съд от увредения.

(2) Когато наследниците на лице, наказателното производство срещу което е прекратено поради смъртта му, предявят иск за обезщетение за вреди, ответникът може да се освободи от отговорност, ако докаже, че наследодателят им е извършил деяние, което съставлява престъпление.

Предявяване на иска

Чл. 7. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2008 г., бр. 98 от 2012 г.) (1) (Предишен текст на чл. 7 – ДВ, бр. 94 от 2019 г., изм. и доп., бр. 59 от 2026 г.) Искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 , чл. 2, ал. 1 и чл. 2г , от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

(2) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд. Делата се разглеждат като последна инстанция от съответния Върховен касационен съд или Върховен административен съд.

Приложим закон

Чл. 8. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2008 г., бр. 98 от 2012 г., бр. 59 от 2026 г.) Обезщетение за вреди, причинени при условията на чл. 1, ал. 1 , чл. 2, ал. 1 и 2 , чл. 2а , чл. 2б, ал. 1 и чл. 2г , може да се търси по този закон, а не по общия ред.

(2) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2012 г.) Гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 по приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт , по която няма постигнато споразумение.

(3) (Нова – ДВ, бр. 59 от 2026 г.) Гражданите могат да предявят иск по чл. 2, ал. 1, т. 8 и чл. 2г по време на висящо наказателно производство или след приключването му.

(4) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 98 от 2012 г., предишна ал. 3, бр. 59 от 2026 г.) Когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага.

Отговорност на виновните длъжностни лица спрямо държавата и общините (Загл. доп. – ДВ, бр. 43 от 2008 г.)

Чл. 9. (1) (Доп. – ДВ, бр. 67 от 1999 г., бр. 43 от 2008 г.) Отговорността на виновните длъжностни лица спрямо държавата и общините за изплатените обезщетения по чл. 1, ал. 1 се осъществява при условията и по реда, предвидени в Кодекса на труда , Закона за държавния служител или в друг закон или указ.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 59 от 1993 г., изм., бр. 12 от 1996 г., бр. 92 от 2000 г., бр. 105 от 2005 г., доп., бр. 30 от 2006 г., изм., бр. 33 от 2006 г., доп., бр. 43 от 2008 г., бр. 98 от 2012 г.) Длъжностните лица по чл. 2, ал. 1 и 2 , чл. 2а и чл. 2б, ал. 1 , органите по приходите и Агенцията за държавна финансова инспекция отговарят пред държавата за изплатените от нея обезщетения на увредени граждани и юридически лица само когато действията или бездействията им са признати за престъпление по съдебен ред. Отговорността е в пълен размер.

Такси и разноски

Чл. 9а. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) (1) За делата по този закон се внася проста държавна такса в размер, определен с тарифата, приета от Министерския съвет.

(2) Разноски по делата, както и разноски по изпълнението не се внасят предварително.

Производство пред съда

Чл. 10. (1) Делата по този закон пред съда се разглеждат със задължително участие на прокурор.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло.

(3) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2008 г., доп., бр. 94 от 2019 г.) Ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

(4) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ .

Съобщение чрез средствата за масова информация

Чл. 11. (1) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2012 г.) Когато досъдебното производство, образувано срещу задържан, е било прекратено или е постановена оправдателна присъда по обвинение за извършено престъпление поради това, че престъплението не е било извършено от гражданина или че деянието му не е престъпление, органът, който е прекратил производството или съдът, който е постановил оправдателната присъда, оповестява чрез средствата за масова информация, ако гражданинът или неговите наследници поискат това.

(2) Съобщение се прави задължително, когато средствата за масова информация са разгласили за случая.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. За неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони.

§ 2. Законът влиза в сила от 1 януари 1989 г.