ЗАКОН за държавния печат и националното знаме на Република България

Глава първа – ДЪРЖАВЕН ПЕЧАТ

Чл. 1. Държавният печат на Република България има кръгла форма. В средата е изобразен гербът на Република България. Около герба в горната половина на кръга е написано "Република България", а в долната половина – "държавен печат".

Чл. 2. (1) Държавният печат може да бъде восъчен релефен печат, който се полага върху червен восък, и сух релефен печат.

(2) Случаите, в които се използва съответният по вид печат, се уреждат с този закон.

Чл. 3. (1) За държавния печат се изработват пластичен еталон и пластични металически носители в единични бройки, които се използват за полагане на восъчен или на сух релефен печат по предвидения в този закон ред.

(2) Графичното изображение на държавния печат с определяне на вида и размера на шрифтовата гарнитура, описание на композицията, начина на полагане на восъчния и на сухия релефен печат съгласно приложение № 1, което е неразделна част от този закон.

Чл. 4. Държавният печат на Република България се пази от министъра на правосъдието, на когото в това му качество се дава названието "пазител на държавния печат".

Чл. 5. (1) Пластичният еталон по чл. 3, ал. 1 заедно с електронен запис на магнитен носител на държавния печат се съхранява в Българската народна банка в специален сейф, ключът от който се пази от министъра на правосъдието.

(2) Восъчният и сухият релефен печат по чл. 3, ал. 1 се съхраняват по ред, определен със заповед на министъра на правосъдието, в Министерството на правосъдието.

Чл. 6. (1) Восъчният и сухият релефен печат по чл. 3, ал. 1 се подновяват при необходимост по нареждане на министъра на правосъдието.

(2) Подменените печати по ал. 1 се унищожават по ред, определен със заповед на министъра на правосъдието, за което той съставя протокол.

Чл. 7. (1) Държавният печат се полага от министъра на правосъдието след подписване от председателя на Великото Народно събрание на оригиналите на актовете на Великото Народно събрание.

(2) Държавният печат се полага от министъра на правосъдието след подписване от председателя на Народното събрание на оригиналите на приетите от Народното събрание актове:

1. закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България ;

2. решение за произвеждане на избори за Велико Народно събрание;

3. решение за насрочване на избори за президент и вицепрезидент на републиката;

4. решение за произвеждане на национален референдум;

5. решение за избиране и освобождаване на министър-председателя и на Министерски съвет, както и за извършване на промени в правителството;

6. решение за създаване, преобразуване и закриване на министерства;

7. решение, с което се избират членове на Конституционния съд от квотата на Народното събрание;

8. решение за избиране на членовете на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание;

9. решение за избиране и освобождаване на ръководителите на Българската народна банка, на Сметната палата и на други държавни служители, определени със закон;

10. решение, с което се дава съгласие за сключване на договор за държавен заем;

11. решение, свързано с решаване на въпросите за обявяване на война и за сключване на мир;

12. решение, с което се разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната;

13. решение за обявяване на военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея.

(3) Министърът на правосъдието подпечатва с восъчен релефен печат приета нова Конституция на Република България , както и закон за изменение и допълнение на Конституцията и решение за произвеждане на избори за Велико Народно събрание. В останалите случаи по ал. 1 и 2 той подпечатва съответните актове със сух релефен печат.

(4) Държавният печат се полага от министъра на правосъдието не по-късно от три дни след получаването на актовете по ал. 1 и 2.

Чл. 8. (1) Държавният печат се полага от министъра на правосъдието след подписа на президента на републиката върху оригиналите на указите за:

1. насрочване на избори за Велико Народно събрание или за Народно събрание, определяне границите на избирателните райони и утвърждаване на избирателните книжа;

2. свикване на новоизбрано Народно събрание на първо заседание;

3. разпускане на Народното събрание, назначаване на служебно правителство и определяне дата на изборите за ново Народно събрание;

4. определяне на дата за произвеждане на национален референдум и утвърждаване образците на книжата за референдума;

5. насрочване на избори за органи на местното самоуправление;

6. утвърждаване промени на границите и центровете на административно-териториалните единици;

7. наименуване на обекти с национално значение и на населени места;

8. обнародване на закон;

9. връщане за ново обсъждане на приет от Народното събрание закон;

10. назначаване или освобождаване от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България при международни организации;

11. назначаване и освобождаване на висшия команден състав на Въоръжените сили и удостояване с висши военни звания;

12. назначаване на съдии от Конституционния съд от квотата на президента;

13. назначаване и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор;

14. назначаване и освобождаване от длъжност на държавни служители, когато това е определено със закон;

15. награждаване с ордени и медали;

16. обявяване на обща или частична мобилизация;

17. обявяване положение на война или друго извънредно положение.

(2) В случаите, когато се изисква приподписване на издадения от президента указ от министър-председателя или от съответния министър в съответствие с чл. 102, ал. 2 от Конституцията на Република България , държавният печат се полага от министъра на правосъдието след извършване на приподписването.

(3) Министърът на правосъдието подпечатва указите на президента за насрочване на избори за Велико Народно събрание с восъчен релефен печат. В останалите случаи по ал. 1 той подпечатва съответните укази със сух релефен печат.

(4) Държавният печат се полага от министъра на правосъдието не по-късно от три дни след получаването на указите.

(5) В случаите на издаване на укази по ал. 1, т. 8 и 9 срокът по чл. 88, ал. 3 от Конституцията на Република България за обнародване на законите се разпределя така:

1. Народното събрание изпраща на президента на републиката законите за обнародване не по-късно от три дни след приемането им;

2. президентът на републиката изпраща на министъра на правосъдието указите по ал. 1, т. 8 и 9 за полагане на държавния печат не по-късно от осем дни след получаването на законите;

3. министърът на правосъдието полага държавния печат върху указите на президента по ал. 1, т. 8 и 9 не по-късно от два дни след получаването им.

Чл. 9. (1) Държавният печат се полага от министъра на правосъдието върху оригиналите на документите за ратификация, утвърждаване, приемане или присъединяване към международен договор, изготвени въз основа на приет от Народното събрание закон за ратифициране или акт на Министерския съвет, с който Република България се обвързва с международен договор.

(2) Държавният печат се полага от министъра на правосъдието върху оригиналите на документите, с които се акредитират ръководителите на дипломатическите представителства и на постоянните представители на Република България при международни организации.

(3) Държавният печат се полага от министъра на правосъдието не по-късно от три дни след получаването на документите по ал. 1 и 2.

Чл. 10. (1) Полагането на държавния печат има удостоверително значение. Указите, които не се приподписват от министър-председателя или от съответния министър, влизат в сила от момента на постановяването им от президента на републиката, а всички останали – след тяхното приподписване.

(2) Министърът на правосъдието удостоверява с подписа си полагането на държавния печат върху съответния акт, с изключение на чл. 8, ал. 1, т. 10 и чл. 9 .

Чл. 11. (1) Восъчен релефен печат се полага от министъра на правосъдието непосредствено под подписа, който се удостоверява.

(2) Сух релефен печат се полага от министъра на правосъдието върху подписа, който се удостоверява.

Чл. 12. Министерският съвет определя министър, който да полага държавния печат при отсъствие или при невъзможност на министъра на правосъдието да го положи.

Чл. 13. (1) В Министерството на правосъдието се води специален регистър, в който се вписват по реда на постъпването им всички актове, върху които е положен държавният печат.

(2) Документите, върху които е положен държавният печат, носят и номера, съответно датата на записването в регистъра.

Чл. 14. (1) Препис от документ, който носи държавния печат, се заверява в Министерството на правосъдието, което удостоверява, че първообразът носи държавния печат.

(2) Оригиналът на акт или документ, върху който е положен държавният печат, се съхранява в Народното събрание, съответно в администрацията на президента. Заверено копие на оригинала, от което се заверяват преписите по ал. 1, се съхранява в Министерството на правосъдието.

Глава втора – НАЦИОНАЛНО ЗНАМЕ

Чл. 15. (1) Националното знаме на Република България е национален символ, който изразява независимостта и суверенитета на българската държава.

(2) Националното знаме на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено поле, поставени водоравно отгоре надолу. При поставяне на националното знаме във вертикално положение на носещо тяло цветовете се подреждат от ляво на дясно – бяло, зелено, червено, гледано срещу знамето.

(3) Националното знаме има правоъгълна форма. Полетата на отделните цветове са еднакви по размер и са разположени по хоризонтала на правоъгълника.

(4) Размерите на националното знаме, структурата на плата, качествените и цветовите характеристики и изискванията към материалите се определят в приложение № 2, което е неразделна част от този закон.

Чл. 16. (1) Националното знаме на Република България е постоянно издигнато на:

1. сградите, където се осъществява основната дейност на Народното събрание, на Президентството, на министерствата и другите държавни учреждения, на регионалните структури на министерствата и областните администрации, на Конституционния съд, на органите на съдебната власт, на Българската народна банка, на Българската национална телевизия, на Българското национално радио, на общините, районите и кметствата, както и на държавните и общинските училища;

2. входните и изходните контролно-пропускателни и на митническите пунктове;

3. пристанищата, железопътните гари и аерогарите;

4. (нова – ДВ, бр. 108 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) сградите на вероизповеданията или пред тях.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 1999 г.) Националното знаме на Република България се издига временно на сградите, където се провеждат сесии на Народното събрание или заседания на общинските съвети, международни конференции или съвещания, общонационални или международни спортни и други състезания от национално значение – през времетраенето им.

Чл. 17. Националното знаме на Република България се поставя в предната част вдясно на превозните средства и на предната мачта на плавателните съдове, когато там се намират президентът на републиката, вицепрезидентът, председателят на Народното събрание или министър-председателят.

Чл. 18. (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Националното знаме на Република България се издига на:

1. морските и речните кораби и други плавателни средства, вписани в корабните регистри на българските пристанища;

2. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г.) закупените от Република България кораби от чужбина – с разрешение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация", до вписването им в корабните регистри на българските пристанища.

Чл. 19. Националното знаме на Република България се издига на българските дипломатически и консулски представителства и се поставя върху превозните средства на българските дипломатически и консулски представители при условията, определени от международните договори и обичаи.

Чл. 20. Националното знаме на Република България се издига в частите на Българската армия и на корабите на Военноморския флот съгласно военните устави.

Чл. 21. (1) При издигане на националното знаме заедно със знаме на друга държава почетно място се дава на националното знаме на Република България, което се поставя от лявата страна на сградата, гледано срещу нея.

(2) При издигане знамената на няколко държави националното знаме на Република България се поставя в средата, ако броят на останалите знамена е четен, или в началото и в края на реда, ако броят на останалите знамена е нечетен. Знамената на чужди държави се подреждат на еднаква височина по азбучен ред съобразно българската азбука.

(3) При официални посещения в Република България на държавен глава, министър-председател, ръководител на парламент или на правителствена или парламентарна делегация на чужда държава почетно място се дава на знамето на съответната чужда държава, което се поставя от лявата страна на сградата, гледано срещу нея.

Чл. 22. При обявен от Министерския съвет траур националното знаме се спуска наполовина на носещото тяло.

Чл. 23. (1) При движение развятото знаме се носи на лявото рамо и се държи с лявата ръка, опъната по дръжката.

(2) При преминаване в тържествен марш знамето се носи отпред с изправена дръжка, която се придържа отдолу с лявата ръка на височина под пояса, а по средата се придържа с дясната ръка, която е на височината на рамото.

Чл. 24. Знамената се поддържат в изряден естетичен вид и се подменят съгласно изискванията, предвидени в приложение № 2.

Чл. 25. Редът за изобразяване на националното знаме или за възпроизвеждането му се определя от Министерския съвет.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. Разходите за изработването на еталона на държавния печат, на восъчния и на сухия релефен печат, с които си служи министърът на правосъдието при изпълнение на правомощията си по този закон, както и на електронния запис на магнитен носител по чл. 5, ал. 1 , са за сметка на държавния бюджет.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Този закон отменя Закона за държавното знаме на Народна република България (обн., ДВ, бр. 48 от 1967 г.; изм., бр. 95 от 1975 г.).

§ 3. В Указа за печатите (обн., ДВ, бр. 69 от 1965 г.; изм., бр. 26 от 1988 г. и бр. 11 от 1998 г.) чл. 2 и 5 се отменят.

§ 4. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник".