ЗАКОН за държавния дълг

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С този закон се уреждат редът за поемането на държавен дълг и за издаването на държавни гаранции, видовете дълг и агентството по държавния дълг.

Глава втора – ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ

Чл. 2. Всички финансови задължения, поети от името и за сметка на държавата при спазване изискванията на Конституцията , съставляват държавния дълг и представляват задължение на държавата.

Чл. 3. (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2024 г., в сила от 1.01.2026 г.) При преоценка на държавния дълг в евро задълженията, деноминирани в чуждестранна валута, се преизчисляват по курса на Българската народна банка към датата на преоценката.

Чл. 4. Поемането на държавен дълг се извършва чрез:

1. емисии на държавни ценни книжа;

2. договори за държавни заеми.

Чл. 5. (1) Държавен дълг може да се поема в следните случаи:

1. за финансиране на бюджетния дефицит;

2. за финансиране на инвестиционни проекти и специфични програми, когато са одобрени от Народното събрание;

3. за рефинансиране на държавния дълг в обращение на датата на падежа или преди тази дата;

4. за осигуряване на плащанията по изискуеми държавни гаранции;

5. за подкрепа на платежния баланс на страната;

6. (нова – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) за финансиране на проекти чрез финансови инструменти по смисъла на чл. 2, т. 11 от Регламент 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ, L 347/320 от 20 декември 2013), от финансови посредници, избрани от "Фонд мениджър на финансови инструменти в България" ЕАД въз основа на открита, прозрачна, пропорционална и недискриминационна процедура;

7. (нова – ДВ, бр. 91 от 2017 г.) за финансиране на програми и инструменти за финансова стабилизация и предоставяне на извънредна публична финансова подкрепа по Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници .

(2) Рефинансирането може да се ползва и за следните цели:

1. постигане на намаление в настоящата стойност на разходите по обслужването на държавния дълг;

2. удължаване на срока или преизчислената среднопретеглена срочност (модифицираната дюрация) на държавния дълг;

3. постигане на балансирано разпределение на плащанията по държавния дълг.

(3) Условията, на които трябва да отговарят инвестиционните проекти по ал. 1, т. 2, и редът за разглеждането им се определят от Министерския съвет.

Чл. 6. (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2024 г., в сила от 1.01.2026 г.) Държавният дълг може да бъде договарян, емитиран и изплащан в евро или в чуждестранна валута.

Чл. 6а. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2026 г., в сила от 7.07.2026 г.) (1) В съответствие с чл. 12, параграф 3 от Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност между Кралство Белгия, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Репуб­лика Гърция, Кралство Испания, Френската република, Република Хърватия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Португалската република, Република Словения, Словашката република и Република Финландия, подписан в Брюксел на 2 февруари 2012 г. (ратифициран със закон – ДВ, бр. 48 от 2026 г.) за всички държавни ценни книжа с първоначален срок на падеж над една година, се прилагат едни и същи стандартизирани клаузи за колективно действие, одобрени от Икономическия и финансов комитет на Европейския съюз. Клаузите за колективно действие са задължителна част от условията, при които се емитират държавните ценни книжа по изречение първо. Клаузите за колективно действие дават възможност договорните условия на емитираните държавни ценни книжа да могат да се променят по предложение на министъра на финансите, въз основа на решение на Министерския съвет.

(2) При вземане на решение за промяна на договорните условия съгласно ал. 1 номиналната стойност на държавните ценни книжа, притежавани от бюджетни организации от подсектор "Централно управление", от публични предприятия по смисъла на Закона за публичните предприятия или от други юридически лица, върху които държавата има доминиращо влияние, не се отчита при изчисляване на необходимите кворуми и мнозинства.

(3) Министърът на финансите въз основа на решение на Министерския съвет може да назначи лице, което да представлява държавата при провеждане на събрания и изготвяне на писмени резолюции при вземане на решения на притежателите на държавни ценни книжа.

(4) Министерският съвет взема решение за назначаване на агент по изчисляване на изискването за съвкупната номинална стойност на държавните ценни книжа в обращение при промяна на първоначално договорените условия на държавните ценни книжа.

(5) Информация относно действащите клаузи за колективно действие по ал. 1 се публикува на интернет страницата на Министерството на финансите. Всички покани, известия и друга информация във връзка с прилагането на клау­зите за колективно действие се публикуват на интернет страницата на Министерството на финансите, на интернет страницата на Българската народна банка – за държавните ценни книжа, чиято регистрация се извършва от Българската народна банка, на интернет страницата на съответния централен депозитар на ценни книжа – за държавните ценни книжа, емитирани по различно от българското законодателство, и в "Държавен вестник".

Чл. 7. (Отм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.).

Глава трета – (Отм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) ЛИМИТ ЗА ДЪЛГА

Чл. 8. (Отм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.).

Чл. 9. (Отм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.).

Чл. 10. (Отм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.).

Чл. 11. (Отм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.).

Глава четвърта – ПРАВОМОЩИЯ, СВЪРЗАНИ С ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ

Чл. 12. (1) Министърът на финансите подписва от името на правителството договорите за държавни заеми въз основа на решение на Министерския съвет по реда на Закона за международните договори .

(2) Министърът на финансите емитира държавните ценни книжа.

(3) Министерският съвет може да възложи и на други държавни органи да участват в договарянето на държавни заеми заедно с министъра на финансите.

(4) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) Договорите за заеми по чл. 5, ал. 1, т. 6 се сключват от съответния министър въз основа на решение на Министерския съвет.

Чл. 13. Министърът на правосъдието изготвя юридическо становище за факта на ратифицирането, което служи като уведомление за кредиторите в случаите, когато договорите за държавни заеми или гаранционните споразумения са ратифицирани от Народното събрание.

Чл. 14. (1) Министърът на финансите може да предоставя средствата от заема на държавни органи, финансови институции и/или на други юридически лица съгласно условията на договора в случаите, когато договор за държавен заем предвижда целево финансиране.

(2) Държавните органи и финансовите институции по ал. 1 могат да предоставят средствата за финансиране на инвестиционни проекти или на други дейности на трети лица, отговарящи на изискванията на кредитора, като за целта се сключва споразумение с министъра на финансите. За тези средства третите лица предоставят обезпечение в размер, покриващ дължимите от тях главници и лихви.

Чл. 15. (1) Министърът на финансите изготвя годишен отчет за състоянието на държавния дълг.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Годишният отчет по ал. 1 се разглежда от Министерския съвет и се внася в Народното събрание заедно с отчета за изпълнението на държавния бюджет за съответната година.

Чл. 16. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2016 г.) Министърът на финансите разработва стратегия за управление на държавния дълг за периода на съответната средносрочна бюджетна прогноза, която се одобрява от Министерския съвет.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.).

Чл. 16а. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2026 г., в сила от 7.07.2026 г.) (1) Първични дилъри на държавни ценни книжа, емитирани съгласно наредбата по чл. 36, ал. 1 , могат да бъдат лицензирани кредитни институции и инвестиционни пос­редници, които отговарят на изискванията по ал. 2, сключили са договор за първично дилърство с Министерството на финансите и имат правото да участват директно на първичния пазар на държавни ценни книжа.

(2) Кандидатите за първични дилъри на държавни ценни книжа трябва да отговарят и на следните изисквания:

1. да участват регулярно на първичния пазар на държавни ценни книжа, като придобиват държавни ценни книжа в размер, определен в наредбата по ал. 9;

2. да съдействат за развитието на ликвидността и прозрачността на вторичния пазар на държавни ценни книжа, включително за активното им търсене и предлагане, с пазарен дял, определен в наредбата по ал. 9.

(3) В допълнение на изискванията по ал. 2, при осъществяване на дейността си първичните дилъри на държавни ценни книжа са длъжни да:

1. поддържат твърди котировки на място за търговия по ред и начин, определени в наредбата по ал. 9;

2. предоставят достъпни услуги за търговия с държавни ценни книжа на първичен и вторичен пазар на своите клиенти по ред и начин, определени в наредбата по ал. 9;

3. предоставят регулярно и при поискване информация за държавните ценни книжа по ред и начин, определени в наредбата по ал. 9;

4. участват в консултации с Министерството на финансите по отношение на развитието на пазара на държавни ценни книжа и предоставят при поискване данни и информация по ред и начин, определени в наредбата по ал. 9;

5. спазват относимите към дейността изиск­вания, определени в наредбите по чл. 36 .

(4) Договорите за първично дилърство се сключват за срок от една година и съдържат най-малко основните права и задължения на първичния дилър, условията, при които договорът може да бъде предсрочно прекратен, както и други съществени условия, уреждащи отношенията между първичните дилъри и емитента на държавни ценни книжа.

(5) Списъкът на първични дилъри на държавни ценни книжа се публикува на интернет страницата на Министерството на финансите.

(6) Първичните дилъри на държавни ценни книжа могат да бъдат допуснати до участие в системата по чл. 35, ал. 1, т. 2 при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 36, ал. 1 .

(7) (В сила от 9.01.2028 г. – ДВ, бр. 62 от 2026 г.) Първичните дилъри на държавни ценни книжа, които не са участници в системата по чл. 35, ал. 1, т. 2 , трябва да бъдат участници в други системи на централни депозитари на ценни книжа при условията на чл. 35, ал. 5 и наредбата по чл. 36, ал. 1 .

(8) Министърът на финансите може да прекрати предсрочно договора по ал. 4, ако първичният дилър на държавни ценни книжа престане да отговаря на някое от изискванията по ал. 2 или 3 или наруши други задължения, произтичащи от договора за първично дилърство.

(9) Министърът на финансите издава наредба, с която определя реда и начина за наблюдение и оценяване на изпълнението на изискванията по ал. 2 и 3, реда, формата, критериите и сроковете за тяхното отчитане и реда за сключване на договори за първично дилърство.

(10) В случай на преобразуване на първичен дилър на държавни ценни книжа правоприемникът придобива статут на първичен дилър на държавни ценни книжа, след съгласие на министъра на финансите по ред, определен в наредбата по ал. 9.

Чл. 16б. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2026 г., в сила от 7.07.2026 г.) (1) Министърът на финансите може да емитира държавни ценни книжа, предназначени за инвеститори – физически лица.

(2) Инвеститорите – физически лица, не дължат такси и комисиони за първично придобиване на държавните ценни книжа по ал. 1. Таксите и комисионите са за сметка на държавния бюджет.

(3) На първичния пазар държавните ценни книжа по ал. 1 могат да се придобиват при условията и по реда на процедура за продажба, организирана от Българската народна банка или информационната система по ал. 14. Условията и редът на процедурата за продажба се определят в наредбата по чл. 36, ал. 1 .

(4) Дистрибутори на държавни ценни книжа по ал. 1 могат да бъдат лицата по чл. 16а , както и други лицензирани кредитни институции и инвестиционни посредници, които отговарят на изискванията по ал. 5 и са сключили договор с Министерството на финансите.

(5) Дистрибуторите на държавни ценни книжа по ал. 1 трябва да отговарят и на следните изисквания:

1. да предоставят услуги за търговия с държавни ценни книжа по ал. 1 на първичен и вторичен пазар за своите клиенти по ред и начин, определени в наредбата по чл. 36, ал. 2 , и при условията на равнопоставен недискриминационен достъп;

2. да предоставят регулярно и при поиск­ване информация на Министерството на финансите за държавните ценни книжа по ал. 1 по ред и начин, определени в наредбата по чл. 36, ал. 2 ;

3. да спазват относимите към тяхната дейност изисквания, определени в наредбите по чл. 36 ;

4. да поддържат твърди котировки на място за търговия, поне едно от които е регулиран пазар, по ред и начин, определени в наредбата по чл. 36, ал. 2 , когато дистрибуторите са лица по чл. 16а .

(6) Дистрибуторите на държавни ценни книжа по ал. 1 могат да бъдат допуснати до участие в системата по чл. 35, ал. 1, т. 2 при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 36, ал. 1 .

(7) (В сила от 9.01.2028 г. – ДВ, бр. 62 от 2026 г.) Дистрибуторите на държавни ценни книжа по ал. 1, които не са участници в системата по чл. 35, ал. 1, т. 2 , трябва да бъдат участници в други системи на централни депозитари на ценни книжа при условията на чл. 35, ал. 5 и наредбата по чл. 36, ал. 1 .

(8) Министърът на финансите сключва договори с дистрибуторите на държавни ценни книжа по ал. 1 при пазарни условия и цени на услугите, определени в наредбата по чл. 36, ал. 2 .

(9) Списъкът на дистрибуторите на държавни ценни книжа по ал. 1 се публикува на интернет страницата на Министерството на финансите и на Българската народна банка.

(10) Министърът на финансите може да прекрати предсрочно договора по ал. 8, ако дистрибутор на държавни ценни книжа по ал. 1 престане да отговаря на някое от изискванията по ал. 5 или наруши други задължения, произтичащи от договора и/или наредбите по чл. 36 .

(11) Придобиването, регистрирането, изплащането и търговията с държавни ценни книжа по ал. 1 се вписват по сметки на физическите лица, водени в централния регистър на ценни книжа, освен когато публичното предлагане на държавни ценни книжа по ал. 1 се организира чрез аукциони или други процедури за продажба, организирани от Българската народна банка. Условията и редът за придобиването, регистрирането, изплащането и търговията с държавни ценни книжа по ал. 1 се определят в наредбата по чл. 36, ал. 1 .

(12) В случай на преобразуване на дистрибутор на държавни ценни книжа по ал. 1 правоприемникът придобива статут на дистрибутор на държавни ценни книжа по ал. 1, след съгласие на министъра на финансите по ред, определен в наредбата по чл. 36, ал. 2 .

(13) На първичния пазар държавни ценни книжа по ал. 1 могат да се придобиват и по други начини, определени в наредбата по чл. 36, ал. 1 .

(14) Министерството на финансите създава и поддържа информационна система за продажба на държавни ценни книжа за инвеститори – физически лица. Подлежащите на вписване обстоятелства, условията и редът за водене, поддържане, обмен на данни и ползване на информационната система по изречение първо се определят с наредба на министъра на финансите.

(15) Държавните ценни книжа по ал. 1 се емитират в рамките на дълговото ограничение по чл. 37, ал. 1, т. 1, буква "а" от Закона за публичните финанси , определено със закона за държавния бюджет за съответната година.

Чл. 17. Министърът на финансите може да извършва финансови сделки с цел намаляване на риска, свързан със структурата на държавния дълг.

Чл. 17а. (Нов – ДВ, бр. 103 от 2012 г.) (1) Министърът на финансите е компетентен орган по смисъла на чл. 32, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 236/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. относно късите продажби и някои аспекти на суапите за кредитно неизпълнение (ОВ, L 86/1 от 24 март 2012 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 236/2012", по прилагането му по отношение на държавните ценни книжа и суапите за кредитно неизпълнение върху държавни ценни книжа.

(2) Министърът на финансите може да издава задължителни указания във връзка с прилагането на Регламент (ЕС) № 236/2012 по отношение на държавните ценни книжа и суапите за кредитно неизпълнение върху държавни ценни книжа. Указанията се публикуват на интернет страницата на Министерството на финансите.

(3) Министърът на финансите може да сключва споразумения за сътрудничество по прилагането на Регламент (ЕС) № 236/2012 с компетентни надзорни органи на Република България и другите държави членки.

Чл. 17б. (Нов – ДВ, бр. 103 от 2012 г.) (1) При осъществяване на задълженията си по Регламент (ЕС) № 236/2012 по отношение на държавните ценни книжа и суапите за кредитно неизпълнение върху държавни ценни книжа министърът на финансите, както и определени от него длъжностни лица имат правомощията съгласно член 33 от Регламент (ЕС) № 236/2012.

(2) Длъжностните лица по ал. 1 извършват проверки на място и по документи въз основа на заповед на министъра на финансите за:

1. спазването на Регламент (ЕС) № 236/2012 по отношение на държавните ценни книжа и суапите за кредитно неизпълнение върху държавни ценни книжа съгласно чл. 33 от него;

2. предотвратяване и установяване на нарушения на Регламент (ЕС) № 236/2012 по отношение на държавните ценни книжа и суапите за кредитно неизпълнение върху държавни ценни книжа.

(3) Проверяваното лице е длъжно да осигури всички условия за нормалното протичане на проверката.

(4) При извършване на проверки на място длъжностните лица по ал. 1 са длъжни да се легитимират със служебна карта и заповедта по ал. 2. Заповедта не подлежи на обжалване.

(5) Проверяваното лице е длъжно да оказва съдействие на министъра на финансите и на длъжностните лица по ал. 1 при изпълнение на задълженията им.

(6) За резултатите от всяка извършена проверка на място се съставя констативен протокол в два екземпляра, който се подписва от длъжностните лица по ал. 1, извършили проверката, и се връчва срещу подпис на провереното лице.

Чл. 17в. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2022 г.) (1) Професионална тайна е информацията, която министърът на финансите придобива или създава за целите на правомощията му съгласно чл. 17а . Информацията по изречение първо може да бъде използвана само за изпълнение на правомощията на министъра на финансите по прилагането на Регламент (ЕС) № 236/2012 .

(2) Професионалната тайна не представлява служебна тайна по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация .

(3) Не е професионална тайна информацията, която подлежи на публикуване или оповестяване съгласно нормативен акт.

(4) Министърът на финансите и служителите на Министерството на финансите, които имат достъп до такава информация, са длъжни да пазят професионалната тайна, включително след освобождаването му от длъжност, съответно прекратяване на служебните им правоотношения.

(5) Лицата по ал. 4 може да използват информацията, представляваща професионална тайна, единствено за целите и при изпълнение на служебните си задължения. Тази информация не може да се разгласява или предоставя на други лица или органи освен посочените в ал. 7.

(6) Ограниченията по ал. 5 не се прилагат, ако информацията се предоставя в обобщен вид, така че да не може да бъдат идентифицирани лицата, за които се отнася.

(7) Информация, представляваща професионална тайна, може да се предоставя на следните органи във връзка с изпълнението на техните функции или задължения:

1. органите на съдебната власт – в случаите на образувано наказателно производство;

2. съда – в случаите на обжалване на административен акт на министъра на финансите, издаден по реда на този закон;

3. (Доп. – ДВ, бр. 16 от 2026 г., изм., бр. 51 от 2026 г., в сила от 5.06.2026 г.) Сметната палата – за целите на извършваните от нея одити на дейността;

4. (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2026 г., бр. 51 от 2026 г., в сила от 5.06.2026 г.) Комисията за противодействие на корупцията и Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество и/или на техните органи;

5. органите на други държави членки, на които е възложено задължение да упражняват надзор над предприятията от финансовия сектор.

(8) Алинеи 1 – 7 се прилагат и в случаите на информация, получена от компетентните надзорни органи на други държави членки.

Глава пета – ДЪРЖАВНОГАРАНТИРАН ДЪЛГ

Чл. 18. Държавногарантиран дълг са всички финансови задължения, за които Министерският съвет е издал гаранции от името и за сметка на държавата при спазване изискванията на Конституцията .

Чл. 19. (1) Министърът на финансите участва в преговорите за предоставяне на заем с държавна гаранция и подписва от името на правителството споразуменията за издаване на държавна гаранция или гаранционните писма въз основа на решение на Министерския съвет.

(2) Министерският съвет може да възложи и на други държавни органи да участват в договарянето на държавногарантирани заеми заедно с министъра на финансите.

Чл. 20. Предложения за промени в договора за заем или гаранционното споразумение, в случай на вече издадена държавна гаранция, се правят след предварително одобрение от министъра на финансите.

Чл. 21. (1) Получателите на държавногарантирани заеми ежемесечно до 15-о число предоставят информация на министъра на финансите за състоянието и движението по кредита.

(2) При необходимост министърът на финансите може да изисква допълнителна информация за държавногарантираните заеми от държавните органи, предложили издаването на гаранцията, които следва да я предоставят в 15-дневен срок от постъпване на искането.

Чл. 22. Условията, на които трябва да отговарят проектите, кандидатстващи за финансиране с държавна гаранция, и процедурите по издаване на държавни гаранции се определят от Министерския съвет.

Чл. 23. (1) Лихвите и погашенията по главницата по държавногарантирания дълг се заплащат от кредитополучателите.

(2) Плащане по държавна гаранция се дължи само в случаите, когато:

1. кредитополучателят не извърши частично или цялостно плащане по кредита в съответствие с условията по договора за заем;

2. кредиторът е предприел мерките и действията, предвидени в съответния договор за заем, за събиране от кредитополучателя на дължимите суми.

Чл. 24. В случаите по чл. 23, ал. 2, т. 1 кредитополучателят и кредиторът в тридневен срок уведомяват министъра на финансите.

Чл. 25. Когато изискванията на чл. 23, ал. 2, т. 2 не са предвидени в споразумението за издаване на държавна гаранция, министърът на финансите уточнява с кредитора мерките, които следва да бъдат предприети, когато се дължи плащане по държавна гаранция, както и сроковете, в които държавата следва да плати просрочената сума.

Чл. 26. От деня на извършване на плащане по държавна гаранция държавата встъпва в правата на кредитора по договора за заем до размера на извършеното плащане.

Чл. 27. (1) Кредитополучателят е длъжен да възстанови в пълен размер сумите, изплатени на кредитора по държавна гаранция, и направените разходи във връзка с плащането.

(2) Министърът на финансите предприема всички мерки съгласно действащото законодателство за възстановяване на сумите, изплатени по държавна гаранция.

Глава шеста – ДЪЛГ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА, ДЪЛГ НА ОБЩИНИТЕ И НА СОЦИАЛНООСИГУРИТЕЛНИТЕ ФОНДОВЕ

Чл. 28. Дългът на Българската народна банка не е гарантиран от държавата и не представлява задължение на Министерския съвет освен в случаите, когато по съответния ред е издадена държавна гаранция.

Чл. 29. (Доп. – ДВ, бр. 91 от 2017 г.) Българската народна банка може да поема дълг съгласно разпоредбите на Закона за Българската народна банка . Българската народна банка определя с наредба условията и реда за придобиване, изплащане, търговия и сетълмент с емитирани от нея ценни книжа.

Чл. 30. Дългът на общините и на социалноосигурителните фондове не е гарантиран от държавата и не представлява задължение за правителството освен в случаите, когато по съответния ред е издадена държавна гаранция.

Глава седма – ЧАСТЕН ДЪЛГ

Чл. 31. Всички финансови задължения, поети от местни лица, които не действат от името на държавата, общините, социалноосигурителните фондове или Българската народна банка, съставляват частен дълг.

Чл. 32. Частният дълг не е гарантиран от държавата и не представлява задължение на Министерския съвет, общините, социалноосигурителните фондове или на Българската народна банка освен в случаите, когато по съответния ред е издадена държавна гаранция.

Чл. 33. Българската народна банка регистрира и наблюдава финансовите задължения на местните лица към чуждестранни лица съгласно действащото законодателство.

Глава осма – АГЕНТ ПО ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ

Чл. 34. (1) Българската народна банка при договорени с министъра на финансите условия действа като агент по държавния и държавногарантирания дълг.

(2) За изпълнение на функциите по ал. 1 Българската народна банка създава и поддържа системи за регистрация и обслужване на държавния и държавногарантирания дълг.

(3) Взаимоотношенията по ал. 1 се уреждат с договор за агентство, като Министерството на финансите заплаща комисиона за извършваните от банката агентски услуги.

Чл. 35. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 52 от 2007 г., изм., бр. 23 от 2009 г., в сила от 1.11.2009 г., изм. и доп., бр. 101 от 2010 г., в сила от 30.06.2011 г., бр. 103 от 2012 г., доп., бр. 50 от 2015 г., изм., бр. 62 от 2026 г., в сила от 7.07.2026 г.) (1) За изпълнение на агентските си функции Българската народна банка:

1. изгражда и организира система за провеждане на аукциони и подписки за продажба на държавни ценни книжа, участниците в която могат да бъдат първични дилъри на държавни ценни книжа, определени от министъра на финансите за едногодишен период съгласно чл. 16а, ал. 1 ;

2. изгражда и организира система за регистрация и сетълмент на държавни ценни книжа, която се състои от:

а) електронна система за регистриране и обслужване на търговията с държавни ценни книжа;

б) система за сетълмент на държавни ценни книжа, в която участват трима или повече участника въз основа на сключено с Българската народна банка споразумение с общи правила, гарантиращи изпълнението на задълженията, свързани с участието в системата;

3. предоставя информация на Министерст­вото на финансите за финансовото състояние на първичните дилъри на държавни ценни книжа;

4. изпълнява други съвместно договорени дейности с Министерството на финансите.

5. съвместно с Министерството на финансите може да извършва подбор на дистрибутори на държавни ценни книжа по чл. 16б, ал. 1 , както и да предприема мерки за въздействие спрямо тях при нарушения – при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 36, ал. 2 .

(2) Българската народна банка води индивидуални сметки, отчитащи притежаваните от всеки участник в системата по aл. 1, т. 2, буква "б" държавни ценни книжа, както и общи сметки за притежаваните от техни клиенти държавни ценни книжа.

(3) Българската народна банка издава по искане на участниците извлечение от сметките по ал. 2, което отразява размера и движението на притежаваните от тях и общо от техни клиенти държавни ценни книжа.

(4) Участниците в системата по ал. 1, т. 2 водят системи за регистрация на държавни ценни книжа, притежавани от техни клиенти, както и индивидуални сметки, отчитащи притежаваните държавни ценни книжа от тези клиенти.

(5) Участниците в системата по ал. 1. т. 2 могат да прехвърлят и държат притежаваните от тях и от техни клиенти държавни ценни книжа в централни депозитари на ценни книжа, при условията на директно участие на съответния депозитар на ценни книжа, по реда и начина, определени в наредбата по чл. 36, ал. 1 .

(6) В случаите по ал. 5, от момента на регистрирането на притежаваните от участ­ниците в системата по ал. 1, т. 2 и от техни клиенти държавни ценни книжа по сметки в централен депозитар на ценни книжа, за всички сделки и операции с тях се прилага законодателството, приложимо спрямо съответната сметка на съответния централен депозитар на ценни книжа.

(7) Условията и редът за участие в системата по ал. 1, т. 2 и за воденето на сметки за притежавани държавни ценни книжа се определят в наредбата по чл. 36, ал. 1 .

(8) Участниците в системите по ал. 1, т. 1 и 2 незабавно уведомяват министъра на финансите и Българската народна банка за започнато срещу тях производство от компетентен орган във връзка с дейността им, в. т.ч. за всяка мярка или решение, взети в резултат на такова производство.

Чл. 35а. (Нов – ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 1.11.2009 г., изм., бр. 101 от 2010 г., в сила от 30.06.2011 г., бр. 20 от 2018 г., в сила от 6.03.2018 г.) Правилата на глава осма от Закона за платежните услуги и платежните системи се прилагат съответно към системата за сетълмент на държавни ценни книжа, водена от Българската народна банка.

Чл. 36. (1) (Доп. – ДВ, бр. 52 от 2007 г., бр. 50 от 2015 г.) Министърът на финансите и Българската народна банка издават наредба за реда и условията за придобиване, регистриране, изплащане и търговия с държавни ценни книжа, с изключение на търговията на регулирани пазари на финансови инструменти и на многостранни системи за търговия. С наредбата по изречение първо се определят и допълнителните условия и редът за учредяване на особен залог по Закона за особените залози върху държавни ценни книжа, включително на особения залог по чл. 152, ал. 2 от Закона за публичните финанси .

(2) (Доп. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Министърът на финансите съвместно с Българската народна банка регулират пазара на държавни ценни книжа и издават наредба за контрол върху сделките с тях, с изключение на тези, извършвани на регулирани пазари на финансови инструменти и на многостранни системи за търговия.

(3) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2007 г., изм., бр. 101 от 2010 г., в сила от 30.06.2011 г., бр. 62 от 2026 г., в сила от 7.07.2026 г.) Българската народна банка издава наредба за сетълмент на държавни ценни книжа, която урежда воденето на сметки за държавни ценни книжа в Българската народна банка и в лицата по чл. 35, ал. 4 .

(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Наредбите по ал. 1, 2 и 3 се обнародват в "Държавен вестник".

Чл. 37. Министърът на финансите може да сключва договор за агентство и с други местни или чуждестранни лица.

Глава девета – ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЪЛГА

Чл. 38. (1) Министерството на финансите поддържа официалния регистър на държавния и държавногарантирания дълг.

(2) (В сила от 2.04.2003 г. – ДВ, бр. 93 от 2002 г., изм., бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., отм., бр. 43 от 2016 г.).

Чл. 39. (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2005 г., отм., бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.).

Чл. 40. (Отм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.).

Глава десета – ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ И АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ (Загл. изм. – ДВ, бр. 103 от 2012 г.)

Чл. 40а. (Нов – ДВ, бр. 103 от 2012 г.) Когато установи, че задължени лица, техни служители, лица, които по договор изпълняват ръководни функции или сключват сделки за сметка на тези лица, са извършили или извършват дейност в нарушение на Регламент (ЕС) № 236/2012 , на задължителните указания на министъра на финансите, както и когато се възпрепятства упражняването на правомощията на министъра на финансите съгласно Регламент (ЕС) № 236/2012 , министърът на финансите може да:

1. предприеме мярката по член 33, параграф 2, буква "д" от Регламент (ЕС) № 236/2012 или да задължи лицата да предприемат конкретни мерки, необходими за предотвратяване и отстраняване на нарушенията и на вредните последици от тях, в определен от него срок;

2. поиска от Комисията за финансов надзор или от друг компетентен надзорен орган от държава членка спиране на търговията с държавни ценни книжа или суапи за кредитно неизпълнение върху държавни ценни книжа или отстраняването им от търговия на регулиран пазар или на друга организирана система за търговия;

3. поиска от органи на съдебната власт налагането на запор или възбрана съгласно член 33, параграф 2, буква "е" от Регламент (ЕС) № 236/2012 .

Чл. 40б. (Нов – ДВ, бр. 103 от 2012 г.) (1) Прилагането на принудителна административна мярка се извършва с мотивирана заповед на министъра на финансите.

(2) В заповедта по ал. 1 се определят видът на принудителната административна мярка и начинът на прилагането й.

(3) Заповедта по ал. 1 се връчва на заинтересованото лице по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

(5) Обжалването на заповедта по ал. 1 не спира изпълнението й.

Чл. 40в. (Нов – ДВ, бр. 103 от 2012 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2026 г., в сила от 7.07.2026 г.) Който извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 7, параграф 1, чл. 8 и 9 от Регламент (ЕС) № 236/2012 , се наказва с глоба в размер от 2500 до 10 000 евро, а при повторно нарушение – от 5000 до 20 000 евро.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2026 г., в сила от 7.07.2026 г.) За нарушения по ал. 1 на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 евро, а при повторно нарушение – от 10 000 до 40 000 евро.

Чл. 40г. (Нов – ДВ, бр. 103 от 2012 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2026 г., в сила от 7.07.2026 г.) Който извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 13, параграф 1, чл. 14, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 236/2012 , се наказва с глоба от 2500 до 25 000 евро, а при повторно нарушение – от 5000 до 50 000 евро.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2026 г., в сила от 7.07.2026 г.) За нарушения по ал. 1 на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 50 000 евро, а при повторно нарушение – от 10 000 до 100 000 евро.

Чл. 40д. (Нов – ДВ, бр. 103 от 2012 г.) (1) Който не изпълни заповед на министъра на финансите за прилагане на принудителна административна мярка по:

1. (изм. – ДВ, бр. 62 от 2026 г., в сила от 7.07.2026 г.) член 40а, ал. 1 – се наказва с глоба в размер от 2500 до 10 000 евро, а при повторно нарушение – от 5000 до 20 000 евро;

2. (изм. – ДВ, бр. 62 от 2026 г., в сила от 7.07.2026 г.) членове 19, 20 и 21 от Регламент (ЕС) № 236/2012 – се наказва с глоба в размер от 5000 до 50 000 евро, а при повторно нарушение – от 10 000 до 100 000 евро.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2026 г., в сила от 7.07.2026 г.) За нарушения по ал. 1, т. 1 на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 25 000 eвро, а при повторно нарушение – от 10 000 до 100 000 евро.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2026 г., в сила от 7.07.2026 г.) За нарушения по ал. 1, т. 2 на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 евро, а при повторно нарушение – от 20 000 до 200 000 евро.

Чл. 40е. (Нов – ДВ, бр. 103 от 2012 г.) (1) Получените средства в нарушение на Регламент (ЕС) № 236/2012 се отнемат в полза на държавата съгласно чл. 33, параграф 2, буква "е" от Регламент (ЕС) № 236/2012 .

(2) Когато с наказателно постановление, с акт на орган на съдебна власт или с друг акт е постановено отнемане в полза на държавата на парични средства, актовете се изпращат за изпълнение на Националната агенция за приходите в 7-дневен срок от влизането им в сила.

Чл. 41. (1) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2026 г., в сила от 7.07.2026 г.) За неизпълнение на задълженията по чл. 21, ал. 1 на юридическите лица се налага имуществена санкция от 2500 до 5000 евро, а длъжностното лице, отговорно за предоставяне на информацията, се наказва с глоба от 250 до 1000 евро.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2026 г., в сила от 7.07.2026 г.) При повторно нарушение по ал. 1 на юридическите лица се налага имуществена санкция от 5000 до 7500 евро, а длъжностното лице, отговорно за предоставяне на информацията, се наказва с глоба от 500 до 1500 евро.

Чл. 42. (1) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2026 г., в сила от 7.07.2026 г.) За неизпълнение на задълженията по чл. 21, ал. 2 на юридическите лица се налага имуществена санкция от 500 до 2500 евро, а длъжностното лице, отговорно за предоставяне на информацията, се наказва с глоба от 250 до 1000 евро.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2026 г., в сила от 7.07.2026 г.) При повторно нарушение по ал. 1 на юридическите лица се налага имуществена санкция от 1000 до 5000 евро, а длъжностното лице, отговорно за предоставяне на информацията, се наказва с глоба от 500 до 1000 евро.

Чл. 43. (1) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2026 г., в сила от 7.07.2026 г.) За неизпълнение на задълженията по чл. 24 на кредитополучателя се налага имуществена санкция от 2500 до 5000 евро, а длъжностното лице, отговорно за предоставяне на информацията, се наказва с глоба от 250 до 1000 евро.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2026 г., в сила от 7.07.2026 г.) При повторно нарушение по ал. 1 на юридическите лица се налага имуществена санкция от 5000 до 7500 евро, а длъжностното лице, отговорно за предоставяне на информацията, се наказва с глоба от 500 до 1500 евро.

Чл. 44. (Отм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.).

Чл. 45. (1) Актовете за констатиране на нарушенията се съставят от определени от министъра на финансите длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите.

(2) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания .

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ (Загл. изм. – ДВ, бр. 103 от 2012 г.)

§ 1. По смисъла на този закон:

1. " Рефинансиране " е емитирането на държавен дълг, средствата от който се използват за частично или пълно изплащане на друг държавен дълг.

2. " Емисия на дълг " е поемането на финансови задължения от определените в закона субекти.

3. (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) " Издаване на държавна гаранция " е:

а) сключването на гаранционно споразумение към кредитни споразумения;

б) поемането на гаранционни задължения в кредитните споразумения;

в) издаването на гаранционно писмо във връзка с кредитни споразумения;

г) поемането на гаранционни задължения при емисия на ценни книжа. Държавната гаранция се издава от името на държавата.

4. " Социалноосигурителни фондове " са фондовете на държавното обществено осигуряване, Учителският пенсионен фонд и Националната здравноосигурителна каса.

5. (Отм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.).

6. (Нова – ДВ, бр. 103 от 2012 г.) " Държава членка " е всяка държава – членка на Европейския съюз, както и друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство .

7. (Нова – ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 1.03.2019 г.) " Поемане и управление на държавния дълг " включва:

а) дейности, свързани с поемането на държавен дълг чрез емисии на държавни ценни книжа на местния и международните капиталови пазари и договори за държавни заеми;

б) (изм. и доп. – ДВ, бр. 62 от 2026 г., в сила от 7.07.2026 г.) дейности, съпътстващи процеса по емитирането на държавни ценни книжа като избор на първични дилъри на държавни ценни книжа, избор на дистрибутори на държавни ценни книжа, избор и назначаване на банки мениджъри и правни консултанти, както и всички действия по неговото обслужване и отчитане;

в) извършване на различни финансови сделки и операции на вторичния пазар с държавни ценни книжа, целящи намаляване на рисковете, които произтичат от структурата на държавния дълг и оптимизиране обслужването на държавния дълг;

г) (изм. – ДВ, бр. 62 от 2026 г., в сила от 7.07.2026 г.) услуги, дейности, програмно и ресурсно осигуряване на официалния регистър на държавния и държавногарантирания дълг и на официалната информация за дълга и гаранциите на подсектор "Централно управление";

д) услуги, дейности, програмно и ресурсно осигуряване за непрекъснат достъп в реално време до финансова и икономическа информация за целите на мониторинга и контрола на вторичния пазар на държавния дълг, включително средствата за извличане и анализ на цени на държавни ценни книжа, както и на платформи за търговия и регистриране на държавни ценни книжа на местния и на международните пазари;

е) (нова – ДВ, бр. 62 от 2026 г., в сила от 7.07.2026 г.) дейности, свързани с прилагане на клау­зите за колективно действие, в т.ч. избора и назначаването на лице, което да представлява държавата при провеждане на събрания и изготвяне на писмени резолюции при вземане на решения на притежателите на държавни ценни книжа, както и избора и назначаването на агент по изчисляване на изискването за съвкупната номинална стойност на държавните ценни книжа в обращение.

8. (Нова – ДВ, бр. 62 от 2026 г., в сила от 7.07.2026 г.) " Държавни ценни книжа " са всички дългови ценни книжа, емитирани от министъра на финансите от името и за сметка на държавата.

9. (Нова – ДВ, бр. 62 от 2026 г., в сила от 7.07.2026 г.) " Първичен пазар " е пазар, на който държавни ценни книжа се емитират и придобиват от инвеститори за първи път.

10. (Нова – ДВ, бр. 62 от 2026 г., в сила от 7.07.2026 г.) " Вторичен пазар " е пазар, на който държавни ценни книжа се търгуват от инвеститорите след първоначалното им емитиране.

11. (Нова – ДВ, бр. 62 от 2026 г., в сила от 7.07.2026 г.) " Бюджетна организация " е понятие по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси .

12. (Нова – ДВ, бр. 62 от 2026 г., в сила от 7.07.2026 г.) " Доминиращо влияние " е понятие по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителната разпоредба на Закона за публичните предприятия .

13. (Нова – ДВ, бр. 62 от 2026 г., в сила от 7.07.2026 г.) " Подсектор "Централно управление" е понятие по смисъла на § 1, т. 26 от допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси . 14. (Нова – ДВ, бр. 62 от 2026 г., в сила от 7.07.2026 г.) " Централен депозитар на ценни книжа " е понятие по смисъла на чл. 2, параграф 1, т. 1 от Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012 (OB, L 257/1 от 28 август 2014 г.). 15. (Нова – ДВ, бр. 62 от 2026 г., в сила от 7.07.2026 г.) " Място за търговия " е понятие по смисъла на § 1, ал. 1, т. 18 от допълнителните разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти . 16. (Нова – ДВ, бр. 62 от 2026 г., в сила от 7.07.2026 г.) " Кредитни институции " е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (OB, L 176/1 от 27 юни 2013 г.). 17. (Нова – ДВ, бр. 62 от 2026 г., в сила от 7.07.2026 г.) " Инвестиционни посредници " са лица: а) получили лиценз при условията и по реда на Закона за пазарите на финансови инструменти ; б) от друга държава членка, получили лиценз за предоставяне на инвестиционни услуги и за извършване на инвестиционни дейности съгласно националното си законодателство, въвеждащо Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (OB, L 173/349 от 12 юни 2014 г.). 18. (Нова – ДВ, бр. 62 от 2026 г., в сила от 7.07.2026 г.) " Равнопоставен недискриминационен достъп " е осигуряване на еднакъв опосредстван достъп на инвеститорите – физически лица, до платежната и сетълмент инфраструктура, обслужваща пазара на държавни ценни книжа в Република България, както и до информацията и процедурите, свързани с придобиване, регистриране, изплащане и търговия с държавните ценни книжа, емитирани по реда на чл. 16б, ал. 1 , без въвеждане на необосновани ограничения или преференциално третиране.

§ 1а. (Нов – ДВ, бр. 103 от 2012 г.) С този закон се създават условия за прилагането на Регламент (ЕС) № 236/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. относно късите продажби и някои аспекти на суапите за кредитно неизпълнение (ОВ, L 86/1 от 24 март 2012 г.).

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. В § 16 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (обн., ДВ, бр. 114 от 1999 г.; изм., бр. 63 и 92 от 2000 г., бр. 28 и 61 от 2002 г.) ал. 3 се отменя.

§ 3. В едномесечен срок от влизането в сила на закона министърът на финансите и Българската народна банка издават наредбите по чл. 36 .

§ 4. В двумесечен срок от влизането в сила на закона общините и социалноосигурителните фондове са длъжни да информират Министерството на финансите за дълга в обращение или за вече издадените гаранции.

§ 5. В тримесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема актовете по чл. 5, ал. 3 и по чл. 22 .

§ 6. Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 влиза в сила шест месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник".

§ 7. В чл. 11 от Закона за общинските бюджети (обн., ДВ, бр. 33 от 1998 г.; изм., бр. 69 от 1999 г., бр. 9 от 2001 г. – Решение № 2 на Конституционния съд от 2001 г.; изм., бр. 56 от 2002 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 4: "(4) Заедно с предложението по ал. 3 кметът на общината представя в Министерството на финансите и предложение за намеренията на общината за поемане на общински дълг за финансиране на бюджетен дефицит по реда на чл. 10."

2. Досегашните ал. 4, 5, 6 и 7 стават съответно ал. 5, 6, 7 и 8.

§ 8. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.