Чл. 22 PPZVSGZGF

Чл. 22. (1) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2001 г.) Лицата по чл. 3 ЗВСГЗГФ в случаите, когато върху техни земи или гори са построени сгради, предназначени за стопански и обслужващи дейности, незаконно изградени и неузаконени до влизането в сила на ЗВСГЗГФ, имат право да предприемат процедура за узаконяване на сградата по реда на чл. 226 ЗУТ и да я закупят.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2001 г.) Главният архитект на общината, а за градовете с районно деление – главният архитект на района, в едномесечен срок се произнася по искането по ал. 1.
(3) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага за сгради, които са собственост или съсобственост на търговски дружества с държавно участие, както и за сгради на ведомства, общини и обществени организации за нуждите, свързани със социалния отдих и туризма.
(4) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2001 г.) Лицата по ал. 1, т. 1 подават заявление до областния управител за закупуване на узаконените сгради.
(5) Към молбата се прилагат:
1. одобрен архитектурен проект;
2. акт за узаконяване на сградата.
(6) В 15-дневен срок от получаването на молбата областният управител издава заповед, в която се отразяват обстоятелствата по чл. 7, ал. 1 ЗВСГЗГФ , както и:
1. местоположението на сградата;
2. разстоянието на сградата от населеното място и функционалният тип на населеното място;
3. предназначението на сградата;
4. цената, която собственикът следва да заплати.
(7) В едномесечен срок от издаване на заповедта на областния управител лицата по чл. 3 ЗВСГЗГФ изплащат определената в заповедта сума на собственика, извършил строителството. В случай че лицата, извършили строителството, са неизвестни, сумата се превежда в държавния бюджет.