Чл. 47 PPZVP

Чл. 47 . (1) При конвоиране се осъществява принудително отвеждане на едно или повече лица по определен маршрут от военнополицейски наряд (конвой). Конвойната дейност може да се извършва пеш, със специализирани конвойни или други служебни автомобили, както и с обществен транспорт извън населените места.
(2) Според маршрута за придвижване от началния пункт до местоназначението конвоирането бива:
1. директно – започва от началния пункт и завършва в крайния без прекъсване;
2. етапно – осъществява се на етапи, които съвпадат с границите на зоните за отговорност на съответните регионални служби "Военна полиция".
(3) Не се допуска да извършват конвоиране служители на Службата, които имат родствени връзки или други отношения с конвоираните, като при всички случаи полът на единия от конвоиращите трябва да съответства с този на конвоирания.
(4) Броят на служителите в конвоя се определя за всеки отделен случай и зависи от:
1. броя на лицата, които ще се конвоират, и характера на деянията, които са извършили;
2. поведението на конвоираните – опити за бягство, неподчинение, ловкост и хитрост, които са прилагани;
3. дължината и особеностите на маршрута и превозното средство, с което ще се извърши конвоирането.
(5) Забранява се конвоирането на бременни жени, майки с деца, психично болни и заразно болни заедно с други лица.
(6) Конвоирането се осъществява от военнослужещи, органи на Службата, които са предварително инструктирани за тази дейност.
(7) Конвоирането се извършва въз основа на писмена заповед, издадена от директора на Службата или от определени от него длъжностни лица.