Статус: Действаща
Международен транспорт на стоки
Чл. 23. (1) (Доп. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) За доказване на международен транспорт на стоки по чл. 30, ал. 1, т. 1 и 2 от закона доставчикът на услугата следва да разполага със следните документи:
1. (изм. – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 2.04.2021 г.) лиценз за извършване на международен автомобилен превоз на товари, когато такъв се изисква съгласно нормативен акт;
2. международни превозни документи, в които е вписан като превозвач – товарителница, коносамент, авиотоварителница или друг международно признат превозен документ или копие от тях;
3. фактура за доставката.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) За доказване на международен транспорт на стоки по чл. 30, ал. 1, т. 3 от закона доставчикът на услугата следва да разполага със следните документи:
1. превозни документи, в които доставчикът е вписан като превозвач;
2. (изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) копие от митнически документ за превоз между две митнически учреждения, в която е посочен идентификационният номер на превозното средство, с което е извършен превозът;
3. фактура за доставката.
(3) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Нулева данъчна ставка се прилага и за доставки на транспортни, спедиторски, куриерски или пощенски услуги (различни от услугите по чл. 49 от закона ), когато получателят е данъчно задължено лице, установено на територията на страната, и услугите са оказвани във връзка с международен транспорт между:
1. трета страна/територия и трета страна/територия;
2. трета страна/територия и друга държава членка;
3. друга държава членка и трета страна/територия;
4. две точки на територията на една трета страна/територия.
(4) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Алинея 3 се прилага и по отношение на частта на транспорта на територията на страната, когато същият е част от международния транспорт по ал. 3 и е извършен от същия превозвач.
(5) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., изм., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) За целите на чл. 92, ал. 3, т. 1 от закона на доставки с нулева ставка се приравняват и доставките на транспортни, спедиторски, куриерски или пощенски услуги (различни от услугите по чл. 49 от закона ), когато получателят е данъчно задължено лице, установено извън територията на страната, и когато са налице условията на чл. 30 от закона .
(6) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) За доказване на доставките по ал. 3, 4 и 5 доставчикът на услугата трябва да разполага с документите по ал. 1 или 2.
История на разпоредбата
- Консолидирана редакция към 13.07.2026