Чл. 229, ал. 3, т. 2 ДОПК

Чл. 229. […] (3) Разрешението по ал. 1 се дава, при условие че: […] 2. забавянето или неплащането на тези суми може да доведе до тежки стопански последици за длъжника – прекратяване или спиране за продължително време на основната му дейност, разваляне на търговски договори или изпадане в забава по търговски договори, неизпълнение на задължения по трудови договори и други подобни;