Статус: Действаща
Свързана съдебна практика:
Чл. 21а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 1.03.2018 г.) […] (2) За български документ, преведен на чужд език по реда на този правилник на територията на Република България и предназначен за ползване в чужбина, подписът на преводача, положен в извършения от него превод, се заверява от Министерството на външните работи, ако такава заверка се изисква или приема от държавата, в която ще се използва.
История на разпоредбата
- Консолидирана редакция към 13.07.2026