Преамбюл PIONPKIM

1. Недвижимите паметници на културата и историческите места, в зависимост от целите, за които могат да се използуват, се подреждат, както следва: а) паметници, предназначени за научноизследователските, просветнопознавателни и патриотичновъзпитателни цели; б) паметници, предназначени за културни, битови, стопански, административни, култови и други нужди. 2. Недвижимите паметници на културата и историческите места се причисляват към една от категориите по предходната точка от Министерството на просветата и културата съгласувано с Българската академия на науките и окръжните народни съвети, а за архитектурните паметници – съгласувано с Комитета по архитектура и благоустройство. 3. Режимът за използуване и поддържане и начините на укрепване, консервиране и възстановяване на всички имоти, обявени за паметници на културата или исторически места, се определят от Министерството на просветата и културата, а за архитектурните паметници – след съгласуване с Комитета по архитектура и благоустройство. 4. За използуване и опазване на всеки отделен недвижим паметник на културата или историческото място органите на държавния надзор по опазването им одобряват индивидуален правилник, изготвен по образец, утвърден от Министерството на просветата и културата. 5. В индивидуалните правилници за използуване и опазване на недвижимите паметници на културата и историческите места се уреждат въпроси като: а) задълженията на собствениците и наемателите на недвижимите паметници на културата или историческите места, на тези, които ги проучват, и на посетителите; б) изискванията за извършване на основно укрепване консервиране, възстановяване или поддържане (текущ ремонт) на паметниците или историческите места; в) поддържане на технико-конструктивната изправност и оригиналното архитектурно-художествено оформление на сградата – паметник на културата, и вътрешноансамбловия вид на принадлежащия й терен; г) запазване на трайните дървесни, тревни и цветни насаждения, характерни за първичния вид на терена, принадлежащ на сградата – паметник на културата или на историческото място; д) постоянните или временните стопански постройки, които са включени във вътрешния ансамбъл на имота – паметник на културата; е) за противопожарната охрана на паметниците и ж) посочване на наказателните разпоредби във връзка с нарушаване на правилника. 6. Недвижимите паметници на културата и историческите места могат да се отдават под наем за обществени и частни нужди само при условие, че използуването им няма да причини каквито и да било повреди. В такива случаи, за да се осигури целесъобразно използуване и грижливо опазване на недвижимите паметници на културата и историческите места, обществените организации и частни лица – стопани на такива имоти, сключват с органите на държавния надзор договор по образец, утвърден от Министерството на просветата и културата. 7. Законът за наемите не се прилага по отношение на помещения в сгради, обявени за паметници на културата ( чл. 75а от Закона за планово изграждане на населените места ). Настаняването в такива сгради става със съгласие на изпълнителния комитет на общинския народен съвет. Обитатели, които систематически нарушават правилата по опазване и използуване на сградите – паметници на културата, по решение на органите посочени в Правилника за приложение на Закона за планово изграждане на населените места , се изваждат по административен ред, без да им де предоставя друго помещение. 8. За имоти – недвижими паметници на културата, не се събира данък върху сградите ( чл. 75б от Закона за планово изграждане на населените места ). 9. Прехвърляне или заменяване на недвижими паметници на културата и исторически места може да става: а) за паметници и исторически места със световно и национално значение – само със съгласие на Министерството на просветата и културата; б) за паметници и исторически места с местно значение – само със съгласие на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет. В случай на възмездно прехвърляне на паметници на културата – частни имоти, които са укрепени, консервирани или възстановени със средства на държавата, приобретателят може да бъде задължен от изпълнителния комитет на общинския народен съвет да внесе в приход на държавата реалното надвишение на стойността на имота към момента на продажбата. 10. Който наруши разпоредбите на този правилник, се наказва по чл. 207, ал. ІІІ от Наказателния кодекс . Наказателните постановления се издават по реда на гл. ХХVІІІ от Наказателно-процесуалния кодекс .