Чл. 11 ЗМГО (отм.)

Чл. 11. (1) Не се регистрира:
1. знак, който не е марка по смисъла на чл. 9, ал. 1;
2. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) марка, която няма отличителен характер;
3. (доп. – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) марка, която се състои изключително от знаци или означения, станали обичайни в говоримия език или в установената търговска практика в Република България по отношение на заявените стоки или услуги;
4. (изм. и доп. – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) марка, която се състои изключително от знаци или означения, които указват вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето или метода на производство на стоките, начина на предоставяне на услугите или други характеристики на стоките или услугите;
5. знак, който се състои изключително от:
а) формата, която произтича от естеството на самата стока;
б) формата на стоката, която е необходима за постигане на технически резултат;
в) формата, която придава значителна стойност на стоката;
6. марка, която противоречи на обществения ред или на добрите нрави;
7. марка, която може да въведе в заблуждение потребителите относно естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите;
8. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., доп., бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) марка, която се състои от или включва гербове, знамена или други символи, както и техни имитации на държави – членки на Парижката конвенция, както и гербове, знамена или други символи, съкращения или наименования на международни междуправителствени организации, обявени по чл. 6 ter от Парижката конвенция;
9. (нова – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) марка, която съдържа знаци, емблеми или гербове, различни от тези, обявени по чл. 6 ter от Парижката конвенция, и представляващи особен обществен интерес;
10. (доп. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., предишна т. 9, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) марка, която се състои от или включва официални знаци и клейма за контрол и гаранция, когато те са предназначени за означаване на идентични или сходни стоки;
11. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2005 г., бр. 94 от 2005 г., бр. 54 от 2011 г.) марка, която се състои от или включва наименование или изображение на културна ценност или части от културни ценности, определени по реда на Закона за културното наследство;
12. (отм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., нова, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) марка, която се състои изключително от заявено или регистрирано географско означение, действащо на територията на Република България, или от негови производни;
13. (нова – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) марка, която съдържа заявено или регистрирано географско означение, действащо на територията на Република България, или негови производни, когато заявителят не е вписан ползвател на географското означение.
(2) Разпоредбите на ал. 1, т. 2, 3 и 4 не се прилагат, когато марката в резултат на употреба е придобила отличителност по отношение на стоките или услугите, за които е заявена.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Разпоредбите на ал. 1, т. 8, 9, 10 и 11 не се прилагат при съгласие на съответния компетентен орган.