Чл. 80 ЗК (отм.)

Чл. 80. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г., бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) (1) При прекратяване на концесионния договор поради изтичането на срока на концесията концесионерът няма право на обезщетение.
(2) При предсрочно прекратяване на концесионния договор по причина, за която концедентът отговаря, концесионерът има право на обезщетение в размер на:
1. сумата на невъзстановените разходи на концесионера за инвестиции в обекта на концесията – когато обектът е собственост на държавата, общината или публичноправната организация;
2. сумата, съответстваща на определената с финансово-икономическия модел норма на възвръщаемост за концесионера за целия срок на договора, намалена със стойността на възстановените разходи за инвестиции в обекта на концесията – когато обектът е собственост на концесионера.
(3) При предсрочно прекратяване на концесионния договор по причина, за която концесионерът отговаря, концедентът:
1. (доп. – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) дължи на концесионера обезщетение в размер на сумата от невъзстановените разходи на концесионера за инвестиции в обекта на концесията, намалена със сумата, съответстваща на определената с финансово-икономическия модел норма на възвръщаемост за концесионера за целия срок на договора, но не повече от пазарната стойност на извършените от концесионера инвестиции в обекта на концесията към датата на прекратяване на договора – когато обектът е собственост на държавата, общината или публичноправната организация;
2. не дължи обезщетение на концесионера – когато обектът на концесията е негова собственост.
(4) Възстановяването на разходите на концесионера за инвестиции покрива собствения капитал с норма на възвръщаемост, определена с финансово-икономическия модел, и привлечения капитал с неговата цена.
(5) В случаите по ал. 3, т. 1 концедентът не дължи обезщетение, когато към датата на прекратяването на договора пазарната стойност на обекта на концесията се е намалила спрямо пазарната стойност към датата на сключването на договора и намаляването е резултат от причината, поради която концесионният договор е прекратен.
(6) В случаите по ал. 3, т. 2 концесионерът дължи на концедента възстановяване на сума в размер на възстановените от експлоатацията разходи за инвестиции в обекта на концесията, получени до датата на прекратяване на договора.
(7) При определяне на размера на дължимото обезщетение се вземат предвид размерът на амортизационните отчисления и наличните финансови активи на концесионера.
(8) Независимо от обезщетенията по ал. 2 и 3, с концесионния договор се договарят неустойки за предсрочното му прекратяване.
(9) С концесионния договор се определят сроковете и редът за изплащане на дължимите обезщетения и неустойки. Обезщетенията по ал. 2 и 3 се изплащат на равни годишни вноски за оставащия период от срока на прекратения договор, когато с договора не е определено друго.