Чл. 57 ЗГ (отм.)

Чл. 57. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 78 от 2000 г., изм., бр. 16 от 2003 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Ползването на дървесина от горите независимо от тяхната собственост се извършва от търговци, регистрирани по чл. 57а, съгласно лесоустройствените проекти, планове и програми, с изключение на тези по чл. 47, ал. 5 .
(2) Условията и редът за ползване на дървесина от държавния и общинския горски фонд по чл. 53, ал. 2, т. 3 и 4 , както и редът за продажба на дървесината, добита по реда на чл. 53, ал. 2, т. 2 и 6 , се определят с правилника за прилагане на закона.
(3) В случаите по чл. 53, ал. 2, т. 1 и 3 държавното горско стопанство предоставя ползването на дървесина и ползвателят придобива правото на собственост върху добитата дървесина след нейното заплащане.
(4) В случаите по чл. 53, ал. 2, т. 2 държавното горско стопанство възлага добива на дървесината при условията и по реда на Закона за обществените поръчки, като запазва собствеността върху добитата дървесина.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2008 г., отм., бр. 80 от 2009 г.).
(6) Държавните горски стопанства и общините определят в размер до една трета от утвърденото годишно ползване на дървесината за добив от дърводобивни и дървопреработвателни предприятия, които са със седалище и адрес на управление на територията на съответното държавно горско стопанство или община и осъществяват дейността си на същата територия.
(7) Дървесината по ал. 6 се предоставя при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.
(8) В случаите по чл. 53, ал. 2, т. 4 държавното горско стопанство възлага изпълнението на всички мероприятия и дейности, предвидени в лесоустройствените проекти. Възлагането се извършва за срок не по-дълъг от срока на действие на проекта.
(9) Физическо лице за собствени нужди може да ползва дървесина по такси на корен от гора – собственост на общината, в която е постоянният му адрес, а когато това е невъзможно – от съответните държавни гори при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. Дървесината не може да се прехвърля. В този случай за физическото лице не се изисква регистрация по реда на чл. 39, ал. 2 .
(10) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., бр. 80 от 2009 г.) Правото по ал. 9 имат и: манастирите, църквите, джамиите и другите религиозни институции, общинските и държавните училища и обслужващите ги звена, социалните домове, местата за лишаване от свобода, военните поделения, културните институти на бюджетна издръжка и служителите и работниците в Изпълнителната агенция по горите, в нейните структури и в специализираните териториални звена. Получената по този ред дървесина не може да се прехвърля.
(11) Обемът на годишното ползване по ал. 9 и 10 се определя:
1. с решение на общинския съвет – за горите – общинска собственост;
2. от директора на съответната дирекция по горите по предложение на директора на държавното горско стопанство – за горите – държавна собственост.
(12) При повреди на инфраструктурата и при възникнала опасност за нейното нормално и безопасно функциониране, както и при залагане на пробни площи, държавното горско стопанство осъществява или предоставя ползването по реда на чл. 53, ал. 2, т. 1 . В този случай ползвателят има право да се разпорежда свободно с дървесината.
(13) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Изискването на разпоредбата на ал. 1 за регистрация по чл. 57а не се прилага, когато ползването се извършва:
1. от физическо лице в собствения му имот;
2. по такса на корен.