Чл. 138 ЗТСУ (отм.)

Чл. 138. (Изм. – ДВ, бр. 87 от 1974 г., доп., бр. 102 от 1977 г., изм. и доп., бр. 45 от 1984 г., изм., бр. 31 от 1990 г.) (1) Индивидуалните административни актове и отказите по този закон се обжалват относно тяхната законосъобразност пред съда по местонахождението на недвижимия имот и в зависимост от цената на засегнатия интерес. Когато интересът е неоценяем, актовете и отказите се обжалват пред окръжния съд.
(2) (Нова – ДВ, бр. 63 от 1995 г., отм., бр. 79 от 1998 г.).
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 63 от 1995 г.) Съдът събира всички допустими по Гражданския процесуален кодекс доказателства и решава спора по същество освен ако естеството на акта не допуска това.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 63 от 1995 г.) Прокурорът участвува задължително само в производството по обжалване на дворищнорегулационния план и на заповедите по чл. 98 и 100.
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 63 от 1995 г.) По неуредените въпроси се прилага Законът за административното производство.