Чл. 414ж НПК (отм.)

Чл. 414ж. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм., бр. 50 от 2003 г.) След приключване на разследването по предложение на прокурора или на защитника може да бъде изготвено споразумение между тях за прекратяване на наказателното производство. Когато обвиняемият или уличеният не е упълномощил защитник, по искане на прокурора съдия от съответния първоинстанционен съд му назначава защитник, с когото прокурорът обсъжда споразумението.
(2) Споразумение не се допуска за тежки умишлени престъпления по глави първа, втора, осма, единадесета, дванадесета, тринадесета и четиринадесета от особената част на Наказателния кодекс , както и за престъпления по чл. 199, 213а, 214 и чл. 242, ал. 2 и 3 от Наказателния кодекс .
(3) Когато с престъплението са причинени имуществени вреди, споразумението се допуска след тяхното възстановяване или обезпечаване.
(4) (Отм. – ДВ, бр. 42 от 2001 г., нова, бр. 50 от 2003 г.) Със споразумението може да се определи наказание при условията на чл. 55 от Наказателния кодекс и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
(5) Споразумението се изготвя в писмена форма и съдържа съгласие по следните въпроси:
1. има ли извършено деяние, извършено ли е то от обвиняемия и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието престъпление и по кой наказателен закон;
2. какъв да бъде видът и размерът на наказанието;
3. какъв да бъде първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато не се прилага чл. 66 от Наказателния кодекс ;
3а. (нова – ДВ, бр. 89 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г.) какъв вид, размер и съдържание на пробационни мерки да се определят;
4. на кого да се възложи възпитателната работа в случаите на условно осъждане;
5. каква възпитателна мярка да се наложи на непълнолетния обвиняем в случаите по чл. 64, ал. 1 от Наказателния кодекс ;
6. какво да стане с веществените доказателства, когато не са необходими за нуждите на наказателно производство по отношение на други лица или други престъпления, и на кого да се възложат разноските по делото.
(6) (Доп. – ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм., бр. 50 от 2003 г.) Споразумението се подписва от прокурора и от защитника. Обвиняемият или уличеният подписва споразумението, ако е съгласен с него, след като декларира, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред.
(7) Когато производството е срещу няколко лица или за няколко престъпления, споразумение може да бъде постигнато за някои от лицата или за някои от престъпленията.
(8) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм., бр. 50 от 2003 г.) Ако с едно деяние обвиняемият е извършил няколко престъпления или ако един обвиняем е извършил няколко отделни престъпления, със споразумението се прилага чл. 23 от Наказателния кодекс.