Чл. 239 НПК (отм.)

Чл. 239. (1) Прокурорът спира наказателното производство:
1. (доп. – ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 22 и чл. 22а ;
2. когато извършителят на престъплението не е разкрит;
3. (нова – ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 50 от 2003 г.) при продължително отсъствие на единствен свидетел – очевидец, извън пределите на страната, когато неговият разпит е от изключително значение за разкриването на обективната истина.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Ако в случаите по т. 2 на предходната алинея е било повдигнато обвинение, наказателното производство спрямо обвиняемия се прекратява по реда на чл. 237 .
(3) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 1999 г.) При спиране на наказателното производство прокурорът изпраща препис от постановлението на обвиняемия и на пострадалия.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 89 от 1986 г., бр. 70 от 1999 г.) Когато спира наказателното производство поради неразкриване на извършителя на престъплението, прокурорът изпраща делото на следователя за продължаване на издирването.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Следователят съобщава на прокурора за резултатите от издирването и му предоставя събраните материали.
(6) (Нова – ДВ, бр. 28 от 1982 г.) При възобновяване на спряното производство разследването се извършва в сроковете по чл. 222 .
(7) (Нова – ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Постановлението по ал. 1 може да се обжалва от обвиняемия и пострадалия пред съответния първоинстанционен съд след изтичане на три месеца от спирането на производството. Съдът се произнася с определение еднолично в закрито заседание не по-късно от седем дни от постъпване на делото в съда.
(8) (Нова – ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Определението по предходната алинея може да се протестира от прокурора и да се обжалва от обвиняемия, от неговия защитник и от пострадалия в седемдневен срок от съобщаването му пред съответния въззивен съд.
(9) (Нова – ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в закрито заседание с определение, което е окончателно.
(10) (Нова – ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Последваща жалба срещу спирането на наказателното производство може да се подава не по-рано от шест месеца от влизането в сила на определението по ал. 7.
(11) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2003 г.) В случаите по ал. 1, т. 3 наказателното производство се спира за срок не повече от една година.