Чл. 152б, ал. 7 НПК (отм.)

Чл. 152б. (Нов – ДВ, бр. 70 от 1999 г.) […] (7) Когато искането е направено от обвиняемия или неговия защитник и с определението по ал. 5 се потвърждава мярката за неотклонение, съдът може да определи срок, в който ново искане на същите лица е недопустимо. Този срок не може да бъде по-дълъг от два месеца от влизане в сила на определението и не се прилага, когато искането се основава на внезапно влошаване на здравословното състояние на обвиняемия.