Чл. 152б НПК (отм.)

Чл. 152б. (Нов – ДВ, бр. 70 от 1999 г.) (1) Обвиняемият или неговият защитник може да поиска изменяване на взетата мярка за неотклонение задържане под стража.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 50 от 2003 г.).
(3) Искането на обвиняемия или неговия защитник се прави чрез съответния орган на досъдебното производство, който е длъжен незабавно да уведоми прокурора и да изпрати делото на съда.
(4) Делото се насрочва в тридневен срок от постъпването му в съда и се разглежда в открито заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Делото се разглежда в отсъствие на обвиняемия, ако заяви, че не желае да се яви, или довеждането му е невъзможно по здравословни причини.
(5) Съдът преценява всички обстоятелства, свързани със законността на задържането, и се произнася с определение, което се обявява на страните в съдебното заседание. С обявяване на определението съдът насрочва делото в случай на жалба или протест пред въззивния съд в срок не по-дълъг от седем дни.
(6) Определението се изпълнява незабавно след изтичане на срока за обжалване, освен ако е подаден протест, който не е в интерес на обвиняемия.
(7) Когато искането е направено от обвиняемия или неговия защитник и с определението по ал. 5 се потвърждава мярката за неотклонение, съдът може да определи срок, в който ново искане на същите лица е недопустимо. Този срок не може да бъде по-дълъг от два месеца от влизане в сила на определението и не се прилага, когато искането се основава на внезапно влошаване на здравословното състояние на обвиняемия.
(8) Определението подлежи на жалба и протест пред съответния въззивен съд в тридневен срок.
(9) Въззивният съд разглежда делото в състав от трима съдии в открито заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Делото се разглежда в отсъствие на обвиняемия, когато заяви, че не желае да се яви, или довеждането му е невъзможно по здравословни причини.
(10) (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2001 г., доп., бр. 50 от 2003 г.) Въззивният съд се произнася с определение, което обявява на страните в съдебното заседание. Определението не подлежи на жалба и протест.
(11) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато с влязлото в сила определение е взета мярка за неотклонение гаранция, задържаният под стража обвиняем се освобождава след внасянето й.
(12) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Предходните алинеи се прилагат съответно и в случаите, когато обвиняемият е задържан поради невнасяне на определената от съда гаранция.