Чл. 152а НПК (отм.)

Чл. 152а. (Нов – ДВ, бр. 64 от 1997 г., изм., бр. 95 от 1997 г., бр. 70 от 1999 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство се взема от съответния първоинстанционен съд или от най-близкия, еднакъв по степен съд по искане на прокурора.
(2) Когато прокурорът не уважи предложение на съответния разследващ орган за внасяне на искане по ал. 1, разследващият орган може сам да направи искането пред съда.
(3) Явяването на обвиняемия пред съда се осигурява незабавно от органа на досъдебното производство, който е направил искането. При необходимост съответният орган може да постанови задържане на обвиняемия до довеждането му пред съда. Това задържане не може да продължи повече от 72 часа, ако е постановено от прокурора, и повече от 24 часа, ако е постановено от разследващия орган.
(4) Когато е постановил задържане по ал. 3, разследващият орган незабавно уведомява прокурора.
(5) Съдът разглежда незабавно делото еднолично в открито заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. В случаите по ал. 2 съдът може да изслуша разследващия орган, ако се яви в съдебното заседание.
(6) Съдът взема мярка за неотклонение задържане под стража, когато от данните по делото може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението и са налице основанията по чл. 152 .
(7) Когато не са налице основанията по ал. 6, съдът взема по-лека мярка за неотклонение.
(8) Съдът се произнася с определение, което се обявява на страните в съдебното заседание и се изпълнява незабавно. С обявяване на определението съдът насрочва делото пред въззивния съд в срок не по-дълъг от седем дни в случай на жалба или протест.
(9) Определението подлежи на жалба и протест пред съответния въззивен съд в тридневен срок.
(10) Въззивният съд разглежда делото в състав от трима съдии в открито заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Неявяването на обвиняемия без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото.
(11) (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2001 г., доп., бр. 50 от 2003 г.) Въззивният съд се произнася с определение, което обявява на страните в съдебното заседание. Определението не подлежи на жалба и протест.
(12) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато с влязлото в сила определение е взета мярка за неотклонение гаранция, задържаният под стража обвиняем се освобождава след внасянето й.