Чл. 152, ал. 1 НПК (отм.)

Чл. 152. (Доп. – ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. и доп., бр. 31 от 1990 г., изм., бр. 39 от 1993 г., изм. и доп., бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 64 от 1997 г., бр. 70 от 1999 г.) (1) Мярка за неотклонение задържане под стража се взема за престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, когато данните по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.