Чл. 152 НПК (отм.)

Чл. 152. (Доп. – ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. и доп., бр. 31 от 1990 г., изм., бр. 39 от 1993 г., изм. и доп., бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 64 от 1997 г., бр. 70 от 1999 г.) (1) Мярка за неотклонение задържане под стража се взема за престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, когато данните по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
(2) Ако от доказателствата по делото не се установява противното, при първоначалното вземане на мярката за неотклонение задържане под стража опасността по ал. 1 е налице, когато:
1. обвинението е за престъпление, извършено при условията на опасен рецидив или повторно;
2. обвинението е за тежко умишлено престъпление и обвиняемият е осъждан за друго тежко умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода не по-малко от една година или друго по-тежко наказание, чието изпълнение не е отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс;
3. (нова – ДВ, бр. 42 от 2001 г., отм., бр. 50 от 2003 г.);
4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 42 от 2001 г.) обвинението е за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от десет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато опасността обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление отпадне, мярката за неотклонение задържане под стража се изменя в по-лека.
(4) Мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от една година, ако обвинението е за тежко умишлено престъпление, и повече от две години, ако обвинението е за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода или доживотен затвор. Във всички останали случаи задържането под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от два месеца.
(5) След изтичането на сроковете по ал. 4 задържаният се освобождава незабавно по разпореждане на прокурора.
(6) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато в досъдебното производство се установи, че са налице основанията по ал. 3, прокурорът по свой почин изменя мярката за неотклонение задържане под стража в по-лека.
(7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Децата на задържания, ако нямат близки, които да се грижат за тях, се настаняват чрез съответната община или кметство в детска ясла, детска градина или интернат.