Чл. 150 НПК (отм.)

Чл. 150. (1) Гаранцията може да бъде в пари или ценни книжа.
(2) При определяне на гаранцията се взема предвид и имущественото положение на обвиняемия.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 1999 г., бр. 50 от 2003 г.) Гаранцията може да бъде представена от обвиняемия или друго лице. При първоначално вземане на мярка за неотклонение гаранция или при изменение на мярката за неотклонение от подписка в гаранция съответният орган определя срок за представянето й, който не може да бъде по-малък от 3 дни и по-голям от 15 дни.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато гаранцията не бъде представена в определения срок, съдът може да вземе на подсъдимия по-тежка мярка за неотклонение, а в досъдебното производство прокурорът може да направи искане по чл. 151, ал. 2 или чл. 152а . Такова искане може да направи и разследващият орган при условията на чл. 152а, ал. 2 .
(5) (Нова – ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 21 от 1998 г.) При изменение на мярката за неотклонение от по-тежка в гаранция обвиняемият се освобождава след внасянето й.
(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Оттегляне на гаранцията не се допуска.
(7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Гаранцията се освобождава, когато обвиняемият бъде освободен от наказателна отговорност или от изтърпяване на наложеното наказание, оправдан, осъден на наказание без лишаване от свобода или задържан за изпълнение на наказанието.