Чл. 95 НПК (отм.)

Чл. 95. (1) Свидетелят е длъжен: да се яви пред съответния орган, когато бъде призован; да изложи всичко, което знае по делото, и да отговаря на поставените му въпроси, както и да остане на разположение на органа, който го е призовал, докато това е необходимо.
(2) Свидетел, който не може да се яви поради болест или инвалидност, може да бъде разпитан там, където се намира.
(3) (Нова – ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Свидетел, който се намира извън пределите на страната, може да бъде разпитан чрез видеоконференция или телефонна конференция.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 1995 г., бр. 64 от 1997 г., предишна ал. 3, бр. 89 от 2004 г.) Свидетел, който не се яви на определеното място и време да даде показания, се наказва с глоба до сто лева и се довежда принудително за разпит. Ако в седемдневен срок от съобщението за наложената глоба свидетелят посочи уважителни причини за неявяването си, глобата и принудителното довеждане се отменят.
(5) (Нова – ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Свидетел, който извън случаите по чл. 94 и 96 откаже да свидетелства, се наказва с глоба двеста лева. Глоба в същия размер се налага и при всеки следващ отказ.